Читать «На ръба на гроба» онлайн - страница 2

— Обграден си — заявих, изказвайки на глас очевидното. — Не ме ядосвай, защото ще престанеш да ме смяташ за красива, когато побеснея. Пусни момичетата.

Той бе сграбчил две девойки, като ги бе стиснал за крехките вратове. Виждайки ужаса в очите им, направо кипнах. Само страхливците се крият зад заложници. Или убийците, като Ник.

— Ако ме пуснеш да си тръгна, ще живеят, Жътварю — изсъска той, като в гласа му вече нямаше романтика. — Трябваше да се досетя. Кожата ти е прекалено идеална, за да бъде човешка, въпреки че сърцето ти бие и очите ти не са сиви.

— Цветни контактни лещи. Съвременната наука е кучка.

Ледено сините очи на Ник избледняха и засветиха във вампирско зелено, а кучешките му зъби се издължиха.

— Беше нещастен случай — изкрещя той. — Не исках да я убия, просто пих твърде много.

Нещастен случай? О, сигурно се шегуваше.

— Забавеният й пулс би трябвало да те предупреди — отговорих аз. — Не се опитвай да ми пробутваш тези глупости, аз живея с вампир и той нито веднъж не е допускал грешка.

Ник пребледня още повече, ако това изобщо бе възможно.

— И щом ти си тук…

— Точно така, приятел.

Акцентът бе британски, а тонът смъртоносен. По гърба ми преминаха невидими енергийни вълни, когато хората ми се разделиха, за да направят път на Боунс — вампирът, на когото имах най-голямо доверие.

Ник не отмести поглед, както се бях надявала. Напротив, очите му останаха приковани в мен, докато внезапно издърпа моя нож от тялото си и го заби в гърдите на една от девойките.

Аз ахнах и инстинктивно я улових, когато той я блъсна към мен.

— Помогни й! — извиках на Боунс, който се бе хвърлил към Ник. При тази рана, ако той не я излекуваше, й оставаха само няколко секунди живот.

Чух как Боунс изруга тихо, когато се обърна рязко, отказвайки се от преследването на Ник, и се отпусна на колене до момичето. Аз се втурнах след Ник, изругавайки на свой ред. Разнесоха се изстрели, но само няколко. Докато останалата част от посетителите в бара още се блъскаха да излязат през вратата, а Ник държеше другата девойка като щит, моят екип не можеше ей така да открие огън. Ник го знаеше, както и аз.

С невероятен скок, преодолявайки гравитацията, Ник скочи към предните редици на тълпата, като метна момичето към един от моите хора. Безпомощен, войникът падна по гръб с девойката върху него, което бе достатъчно за Ник да се спусне и да изтръгне пистолета му.

Аз хвърлих още три от ножовете си, но при всички тези хора, които ме блъскаха, бе изключено да се прицеля точно. Ник нададе вик, когато те пронизаха гърба му, пропускайки сърцето, след което се обърна и стреля по мен.

Разполагах с част от секундата да осъзная, че ако се наведа, куршумите ще уцелят хората около мен. Те не бяха наполовина вампири, каквато бях аз, и вероятно щяха да загинат. Така че се стегнах… и в следващия миг бях завъртяна като от вихрушка, главата ми се блъсна в гърдите на Боунс, а той бе разтърсен от силните удари на трите куршума, предназначени за мен.