Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 66

— Казахте, че са започнали да се представят — обърна внимание Грязнов. — Не помните ли нещо?

— Бяха някакви прякори — обясни Люсин. — В смисъл, имаш много поздрави от тези и тези. Не запомних.

— Добре, Люсин — казах аз. — Как ще живеем нататък?

— Честно — веднага отвърна Люсин. — Вече от половин година съм Луценко.

— А как се оказахте на митницата? — попита, подхилвайки се Грязнов.

— Чрез приятели — каза Люсин. — Надявам се, не ви трябват имена? Имам толкова много приятели, че непрекъснато ги бъркам.

— Не се заблуждавайте, Григорий Яковлевич — казах аз. — Съвсем не ме умилява житейската ви ловкост. Сигурен съм, че и тук има какво да се намери. Но няма за кога, така че ви оставям без последствия. Имайте предвид, силно се надявам на вашето сътрудничество.

— И добре правите — сериозно кимна Люсин. — На мен може да се разчита. Между другото, случайно да ви трябва машината за етернит?

Грязнов лениво се протегна и се огледа наоколо.

— Хубав край — каза той. — Дали пък да не останем и да видим тази работа с машина за етернит, а?

— Пошегувах се — насила се усмихна Люсин.

— Стойте си тук и не си и помисляйте за някакви номера — предупредих го аз. — Нищо няма да съобщавам на местните органи, но ще бъде установен контрол, имайте го предвид.

— Както казва нашият Дроздов, имаме ви на дискета — вметна Грязнов.

— Какво казахте? — неочаквано се заинтересува Люсин.

— Шега — обясни Грязнов.

— Да, аз също съм весел човек — съгласи се Люсин. — Та ето ви моя прощален подарък, господа. Онези типове искаха от Ратников някаква дискета. Честна дума, представа си нямам каква.

16.

В един от следващите дни Нина се отби в квартирата на Льоша, за да се осведоми за самочувствието му. Льоша не ставаше от кревата и викна да отвори и да влиза. Нина влезе и като я видя, той направо позеленя.

— Защо си дошла? — закрещя той прегракнало. — Знаеш ли какво ми каза лекарят? Яйцата ми са се подули като дини!

— И от какво? — каза Нина равнодушно.

— Ето ти на, тя и се подиграва отгоре на всичко — простена Льоша. — Да не мислиш, че се шегувам? За малко да стана инвалид, садистка скапана!

— Льоша, пука ми за твоето състояние — каза Нина. — Няма да заплача и ако умреш. Предупреждавах те и пак те предупреждавам.

— Слушай! — закрещя той. — Нищо не ми струва да те вкарам зад решетките! Имам си вече и медицинско, и познато ченге…

Нина сви рамене и измъкна от ръкава си гумената палка. Льоша пребледня и смънка:

— Ти болна ли си бе? Да ме довършиш ли искаш?

Тя го сръга с палката в корема и каза:

— Ти си глупак, Льоша! Не щеш да разбереш нормален човешки език. След това, което направихте с мен, трябваше да те убия. И ще те убия, когато си поискам, ясно ли ти е?

— Добре, добре, успокой се — промърмори той уплашено.

Нина кимна и с рязък удар на палката направи на парченца малкия касетофон, който стоеше на шкафчето. Льоша изохка, но не каза нито дума. Явно беше попадал в подобни ситуации и разбираше, че е по-добре да си трае.