Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 67

Нина се наведе, потупа го по бузата и каза:

— Оздравявай.

Това беше един вид психологическо упражнение, проверка на формата, и като се върна вкъщи, Нина не успя да сдържи доволната си усмивка. И въпреки че безжалостно пречупваше психиката на друг човек, той не предизвикваше състрадание у нея. Достатъчно беше да си спомни как я измъчваха и това изключваше всякакво съчувствие.

Паузите между работите винаги й тежаха и тя ги запълваше с ходене на кино, на изложби, на концерти. Теглеше я към тълпата, към колективните преживявания, тя се изпълваше и с колективния смях, и с общата болка. Случваше се да отиде в старчески дом или болница, да разнася бонбони, бисквити, сладки неща. Опитваше се да събуди у себе си чувство на жалост, но старците винаги я дразнеха, струваха й се неблагодарни егоисти и благотворителността й не беше продължителна. Понякога влизаше в някоя църква, купуваше наведнъж цял сноп свещи и ги слагаше където й падне. В такива моменти й се струваше, че е вярваща, на очите й се появяваха сълзи на умиление и образите от иконите я гледаха с разбиране. Но не можеше да подложи другата буза и след кратко пребиваване под сенките на иконите бързаше навън, чувствайки облекчение сред грешния свят.

Понякога си представяше, че е загубило се момиченце, седеше в чакалнята на гарата и страдаше от това, че е изоставена. В известен смисъл това беше истина — оставена без работа, тя действително се оказваше в космическа самота и само присъствието на Аня вкъщи донякъде пропъждаше непроходимата тъмнина. И когато в такова състояние я завари мадама със съмнителна външност и синина под окото, която дрезгаво предложи „Какво ще кажеш, приятелко, да влеем малко, а?“, Нина помисли и се съгласи.

Мадамата я доведе зад продоволствения магазин, взе от нея парите и изчезна за известно време. До тях трима пияндури действаха по далеч не първата си порция и оживено беседваха, използвайки популярни изрази. Нина тъкмо щеше да се изплаши, когато мадамата се появи отново с бутилка вино и две картонени чашки.

— Е хайде — предложи тя и наля виното. — Как се казваш?

— Аня — отвърна Нина.

— А аз Вера. Приятно ми е.

Виното беше отвратително и силно и като изпи чашата си на екс, Нина потръпна от отвращение. Приятелката й изкриви лице още повече.

— Уф — каза тя. — Гадост! Замези си, Анюся.

Тя й подаде парче мек бял хляб. Нина го взе и задъвка. Главата й се замая, настроението й веднага се оправи, светът наоколо й се стори весел и забавен.

— Трети ден не изтрезнявам — съобщи мадамата. — Вчера ме бушонира някой, ама не мога да си спомня кой.

— Защо пиеш? — запита Нина съчувствено.

— Така искам — усмихна се Вера. — И ти не си кой знае колко радостна.

— Сега съм радостна — усмихна се криво Нина. — А ако ударим още по едно, направо ще запея.

Вера я разбра посвоему и наля още по чаша.

— С мъжете как си? — попита тя.

— Какво как съм?