Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 64

Лицето на афериста потъмня.

— Позволете ми да полюбопитствам за удостоверенията ви? — отчуждено попита той.

Дадох му служебната си карта, той я разгледа внимателно. Издаде неопределен звук и ми я върна с виновна физиономия.

— Аз само за всеки случай. Сегашната ми работа учи на бдителност, знаете ли… В Краснодар, казвате? Прекрасен град между другото. Там, в Кубан, сега се откриват големи възможности.

— Тогава защо заминахте?

— Както сами разбирате, не по своя воля — с въздишка отвърна Люсин.

— А по чия?

— Имаше там един страшен мерзавец по прякор Щърбавия — заразказва Люсин. — Та той ме тероризираше. Просто не ме оставяше на мира!

— Стига постановки, Люсин — каза Грязнов. — Заминал си след убийството на Щърбавия. Разпита ти го има в делото.

— Наистина ли? — запита Люсин. — Значи бъркам нещо.

— Слушайте, Люсин — намесих се аз. — Вярвате ли, че можем значително да ви усложним живота?

— Вярвам ви — веднага отвърна Люсин.

— Тогава дайте откровено. Какво се случи онази вечер?

— Беше толкова отдавна — захленчи Люсин. — И освен това вече разказвах всичко на следователя. Не разбирам какво искате от мене.

— Така — каза Грязнов. — Добре, Саша, оформи задържането. Аз самият ще го конвоирам.

— Нямате основание! — извика Люсин.

— Имаме основание — казах аз. — Става дума за особено опасно престъпление. Аз ли да ви обяснявам колко е лесно сега да тикнеш зад решетката който и да е, особено някой, срещу когото има улики. А срещу вас уликите са предостатъчно! Та ще разказвате ли?

— Да, разбира се — измърмори Люсин.

Събралата се тази вечер компания далеч не представлявала дружен колектив от приятели по чашка. Едната половина от събралите се черпела другата. Първата половина се състояла от местните мошеници и далавераджии, а втората — от хора на действието, криминални престъпници със склонност към насилие. Това бил опит да се обединят усилията за съвместна съпротива срещу хаоса. Володя Райзман се смятал за лидер, надявал се да организира солиден рекет и мислите му били съвсем на място. Ашот Маркарян се бил заел с производствената сфера, а Люсин бил се устремил в просторите на борсовите спекулации. Трябвало им солидно прикритие и смятали да използват за тази цел хората на Щърбавия. Всичко вървяло към съгласие, когато на вечеринката се появили непознати. Двама сиви, небиещи на очи младежи, които се представили на Щърбавия, назовавайки имената на някои криминални авторитети. Като че ли се били появили само за да поседят до огъня и да пийнат на аванта. Как ли пък не! Люсин веднага почувствал вълна от недоброжелателност от тяхна страна. С радост щял да си тръгне, но не било възможно. Новаците по някакъв начин бързо се оказали лидери на компанията и откъм тях започнал да се усеща силен натиск. Само криминалните не забелязвали нищо, свикнали с такъв вид отношения. Накрая била засегната темата за милиционерското разследване на капитан Ратников, който тъкмо се ровел и около Володя Райзман, и около Ашот. След репликите, какъв гадняр е този капитан, някой от новодошлите казал, че същият капитан сега си е вкъщи извън града и че не е зле да му се даде урок. Всички заедно се вдигнали и тръгнали с три коли извън града — да дадат урок на капитана. Никой не си давал ясна сметка докъде може да стигне това. Лично той, Люсин, смятал, че нещата ще приключат със заплахи. Но станало другояче.