Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 65

Тези двамата по някаква причина страшно мразели нещастния капитан. Отначало наистина само го заплашвали и искали нещо от него…

— Стоп! — казах аз. — Това е много важен момент. Какво искаха от него?

— Не разбрах добре — призна Люсин. — Ставаше дума, че се е набъркал някъде, където не е трябвало. Струва ми се, че искаха нещо от него.

— Документи, вещи, скъпоценности? — попитах аз.

— Нещо необичайно — каза Люсин. — Бях изплашен до смърт, не запомних.

А после започнало нещо ужасно. Единият от младежите започнал да боде с нож сина на капитана. Отначало само за да го сплаши, а после много сериозно. Останалото Люсин си спомняше зле: Щърбавия се смеел, капитанът хриптял нещо, децата плачели и викали. После качили Люсин в колата и го откарали. Така свършило за него всичко тази вечер.

— Но е продължило след това? — попитах аз.

— Да — въздъхна той.

Още на следващия ден след този ужас го навестил Володя Райзман и му обяснил, че двамата, които ги въвлекли в цялата каша, са много опасни. Че тази работа трябва да бъде забравена колкото се може по-бързо, а най-добре да се правят, че изобщо не я е имало. Ако се стигне до сериозен разбор, заплашват да застрелят всички свидетели. На същата тема била посветена вечерта в един ресторант извън града, където, освен мошениците бил и Олег Арбузов, по прякор Каната, също присъствал на паметната вечеринка. Каната разказал, че Щърбавия говорел за двамата като за много делови, но в същото време излизало, че това са транзитно преминаващи изпълнители, които не смятат да се задържат в Краснодар. Водело се обаче сериозно разследване и участниците в срещата още дълго време се чувствали неспокойно и не се решавали да предприемат нещо. Едва след убийството на Щърбавия съобразили, че разправата е започнала, и без да се уговарят, се пръснали на различни страни.

— Е, можете ли да ме обвините, че си смених името? — попита Люсин, опитвайки се да предизвика съчувствие. — Имайте предвид, научих какво са направили с Коля Савелиев и Петела.

Знаех за какво говори. Николай Савелиев и Андрей Овчинников, по прякор Петела, бяха първите жертви на пистолета „Макаров“ в района на непосредствен обсег. Той още не знаеше за гибелта на Каната и останалите.

— Нещо не разбирам защо ви преследват — забелязах аз. — Делото отдавна е прекратено, а и не знаете кой знае колко.

— Аз също нищо не разбирам — каза Люсин. — Но какво променя това? Ние нищо не разбираме, а те стрелят по нас.

— Твърдо сте убеден, че това са същите опасни типове, така ли?

— Остава да не съм! — каза той. — Извинете ме, но аз ги видях. Това са двама професионални убийци, в очите им има пустота.

— Но те не са се познавали с никой от вас?

— За всички не гарантирам — каза Люсин. — Подозирах, че Щърбавия ги познава. Когато се опита да ги поздрави, те веднага започнаха да се представят, за да знае, че са дошли под друго име. Не само аз го усетих, даже Каната го почувства. Но казваше, че Щърбавия се страхува от тях не по-малко от нас.