Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 68

— Занимаваш ли се? Набелязала съм един пич, ама него трябва да го храниш и да го поиш. Ако искаш, да звънна.

— Ценна идея — усмихна се Нина и вдигна палец. — Ще си помисля…

— Мисли по-бързо — каза Вера. — Айде.

Нина се чукна с нея с картонената чашка и разля малко на земята. Вера изруга и си изпи виното на три глътки. Нина се разсмя и обърна чашата си, изливайки всичко на земята.

— Какво правиш, глупачка такава! — кресна Вера. — Защо го зяносваш?

— Правя каквото си искам — безгрижно отвърна Нина. — Слушай, Вера, хайде да отидем в „Славянски базар“, а? Само не знам къде е това.

Вера радостно се разсмя.

— Значи си богата, а? Хвърли едно милионче на бедната.

— Ей такъв на бедната — каза Нина. — Всичко ще пропиеш, курво насинена. Казвам ти, хайде да ходим на кръчма! Аз черпя.

— Хайде, тръгваме — каза Вера. — Само че дай като хората — свършваме бутилката, и напред! Става ли?

— Сипвай — съгласи се Нина.

Те пиха още по чаша вино и на Нина й стана лошо. Вера услужливо я помъкна нанякъде, после я блъсна и Нина се изтъркаля по някакви стъпала. Свести се в пълна тъмнина, изплаши се и започна да крещи и да вика за помощ. След известно време се чуха някакви гласове, осветиха я с фенерче, а после я помъкнаха нагоре. Не разбираше съвсем ясно какво правят с нея, докато не се оказа в управлението на милицията. Тук тя започна бързо да изтрезнява и на въпросите на дежурния отговаряше почти свързано. Ето паспорта й, ето регистрацията, само чантичката е изчезнала някъде… В нея нямаше нищо важно — пудриера, ключовете от апартамента, портмоне. Не, нямаше много пари. Сети се за Вера, започна да съобразява кое как е, но не разказа на дежурния. Нека се порадва алкохоличката.

Върна се вкъщи почти в полунощ и Аня вече беше в леглото. Звъненето й я събуди и изплашената Аня дълго питаше кой е, после отвори вратата на веригата и едва след това, охкайки и нареждайки, пусна собственичката вкъщи. Докато се събличаше с нейна помощ в антрето, Нина я ругаеше с различни обидни думи, основно наблягайки на извратените й влечения, но после, когато обидената Аня с плач се скри в кревата, Нина дойде ухилена, наведе се над нея и попита:

— Значи си моя, а?

— Да — с треперещо гласче отвърна Аня. — Вземи ме, ако искаш…

Нина грубо изхълца и промърмори:

— Ако знаех само как се прави това! Спи, курво.

Тя самата отиде в банята и се опита да се освести. В стаята се върна цялата мокра, падна на леглото върху одеялото и мигновено заспа. Известно време Аня изплашено се вслушваше в дишането й, а след това започна да я съблича, за да я сложи да спи нормално. Смъкна мокрия халат, също толкова мокрия комбинезон, свали бельото. Нина лежеше пред нея гола и беззащитна. Аня замърка и жадно се долепи до нея…

На сутринта Нина беше в потиснато настроение, докато Аня, напротив, светеше от радост.

— Защо се напи? — весело питаше тя.

— С познавателна цел — каза Нина. — Слушай, как се държах?

— Прекрасно — каза Аня, смеейки се. — Ти беше нежна и пленителна.

— Натрапвах ли ти се, какво? — не разбра Нина.

— Не е това думата — отвърна Аня. — Не подозирах, че у теб има толкова енергия. Ти направо ме изнасили!