Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 63

— Стига — казах аз. — Иди при Семенихин и се опитай да обработиш материала си на тяхната машина. Имат някаква система за идентификация, може и да свърши работа.

Дроздов си тръгна, а Костя ме попита:

— Не се ли уповаваш прекалено на тези сандъци?

— Това е скъпо оборудване — казах. — Няма смисъл да стои без работа.

Същата вечер Грязнов намери търсения Люсин, последния представител на заветната осморка. Когато поиска, Слава работи с фантастичен късмет. Първо откри някакви московски познати на Люсин, също аферисти, сега процъфтяващи на полето на приватизацията, и под заплахата да разследва търговската им дейност научи от тях, че гражданинът Люсин решително е скъсал с миналото си до такава степен, че даже е сменил фамилното, личното и бащиното си име. След лек натиск си спомниха новите реквизити на гражданина Люсин. Допълнителното разследване изясни, че нашият Люся си работи спокойно не къде да е, а на брянската митница. Късно вечерта Грязнов се появи у нас и предложи веднага да заминем за Брянск. Тази спешност беше продиктувана от това, че на сутринта го викаха при министъра с отчет по делото за убийството на Кислевски. Съгласих се с него, съобщих за заминаването си на дежурния прокурор от Генералната прокуратура, и потеглихме с нощния влак от Киевската гара.

Настроението ни беше такова, като че ли вървяхме по гореща следа. Можеше да се съмняваме в Кудинов или Букин, но нямаше съмнение, че е един от тримата. Струваше ни се, че сме изтеглили печелившата карта, оставаше само да си получим печалбата.

Открихме гражданина Люсин, или — както се наричаше в новия си живот — Луценко, сутринта на постоянното му местожителство. Тъкмо закусваше, когато влязохме. Имаше особено достопочтен вид, с него живееше някаква жена, която се представи като негова съпруга, и изобщо всичко беше така прилично, че не се решихме да разобличаваме Люся в атмосферата на семейно благополучие. Започнахме разговора, след като излязохме навън.

— Разбрах вече — кротко каза Луценко след първите ни думи. — Идвате заради миналите работи, нали?

— Да — казах аз. — Ще отречете ли, че вие сте Григорий Люсин, по прякор Люся?

— Ще отрека — нерешително проговори той. — Трябва да знаете, че извърших преименуването си съвсем официално.

— Май не е отбелязано при нас — подхвърли Грязнов.

— Разбира се — каза Люсин. — Защото това радостно събитие се състоя на територията на Украйна. Това там дори се поощрява.

— Извинете — казах аз. — Значи сте гражданин на Украйна?

— Недейте така — решително възрази Люсин. — Не съм предавал родината. Ако са си го помислили, сбъркали са.

Спогледахме се.

— Обичам ги тези командировки — каза Грязнов. — Всеки път научаваш нещо ново. И как да се заядеш, а?

— Добре, Люсин, това са си ваши проблеми — казах аз. — Трябвате ни като свидетел. Разбира се, не всички мислят така, но тъй като не ви е предявявано обвинение в убийство, по делото се водите като свидетел. Имам предвид делото за убийството на капитан Ратников в Краснодар.