Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 62

15.

Дроздов се появи чак във вторник, когато нетърпението на началството достигна връхната си точка. Обади ми се направо от летището и аз му пратих служебната кола. През това време с бригадата ми преровихме невероятна маса безполезен материал, без да постигнем осезаем резултат. Резултат се очакваше само от разработката на краснодарската следа.

— Ама че временце — заяви Дроздов, появявайки се в кабинета ми. — А на юг какво е — красота!

Костя Дяконов от градската прокуратура в това време седеше при мен, обсъждахме по-нататъшните ходове и от негова гледна точка появата на милиционерския дръвник, какъвто му изглеждаше Дроздов, хич не спасяваше положението. Наложи ми се да го запозная набързо с краснодарския материал и едва след това той се включи в работата като истински изследовател, а не като съзерцател.

И тъй, за изминалото време от редовете на краснодарската милиция са били уволнени или преместени петнайсет души, достатъчно близко познаващи капитан Ратников. Дроздов беше изровил петима от тях и веднага ги беше отхвърлил поради безперспективност. Двама бяха успели да загинат, тъй като в редиците на органите на вътрешните работи това сега не е трудно. От останалите осем трима продължаваха службата си в различни градове на Русия, един беше заминал за Украйна с цел постоянно пребиваване, друг отпътувал за Германия със същата цел. Интерес за следствието представляваха останалите трима. Един от тях ми се стори особено перспективен — капитан-оперативник, любител на безразсъдните атаки, по-рано се отличавал с необичайна решителност при задържането на особено опасни престъпници. Напуснал органите месец след убийството на Ратников, тоест е успял да открие само Щърбавия. Другите ги е издирвал без прикритието на милиционерския мундир, разбира се, ако е бил наистина той. Вторият беше по-малко изразителен, уволнили го за злоупотреба с алкохол, но на погребението точно той се кълнял да намери убийците и да им отмъсти. Дроздов смяташе това за съществено, но аз самият не вярвах особено на пиянски клетви. Третият, най-младият от троицата заподозрени, беше един вид ученик на капитан Ратников и въпреки че не се беше клел нищо, а и не беше успял да се прояви в оперативната работа, имаше основания да преследва убийците.

— Капитан Кудинов — разказваше за първия Дроздов, — предполага се, че живее в Москва и работи в частна агенция. Капитан Букин, пияницата, се е хванал на работа на Север. Впрочем това е предположение на съседите. Лейтенант Сорокин е отишъл като наемник в Карабах.

— Доколкото разбирам, всичко това са слухове, нищо повече.

— Тъй вярно — отвърна Дроздов. — Привеждам ги като детайл в разследването. Ако наистина е Кудинов, на него му е било най-лесно да обслужи клиентите. Последните трима са намерени на територия, близко разположена до столицата.

— Красиво разказва копелето — произнесе Костя Дяконов с въздишка.

— И Букин може да е тръгнал по кривата пътека — разприказва се Дроздов, откривайки благодарен слушател в лицето на Костя. — Може би, след като е почувствал пълните размери на падението си, е решил точно в това да намери възраждането си?