Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 61

— За никаква масовост и дума не може да става — каза Феликс Захарович. — Ако разговорът се състои, той ще е само с вас двамата. Но знаете ли какво рискувате?

— Досещам се — каза Рогозин.

— Тогава довиждане. — Феликс Захарович стана. — Изпълнявайте всичко според плана, за останалото ще се разберат с вас без мен.

Полковникът пъргаво стана.

— Благодаря ви, Феликс Захарович. Повярвайте ми, безкрайно тача паметта на Егор Алексеевич и искрено се радвам на това как се развиват идеите му.

Феликс Захарович го изпрати до вратата, затвори след него и се върна в кабинета си. Включи компютъра и постоя над него, докато зареждаше програмата. На лицето му внезапно се появи тържествуваща усмивка.

Изпълнявайки определената операция, той узна кодовия телефонен номер и веднага го набра.

— Говорите с телефонен секретар — вежливо произнесе записаният глас. — Ако имате съобщение, кажете го след сигнала.

Феликс Захарович изчака сигнала и каза:

— Съобщение на Франта. Състоя се визита на представител на групата по поддръжката, изказано беше желание да получат висше образование. Състоянието е удовлетворително. Обръщам внимание, че събитията започват осезаемо да изпреварват графика. Моля да се активизира търсенето на доставчика на плодове. Степента на спешност нараства.

Той помисли още малко, въздъхна и каза:

— Това е.

С букет цветя Нина се качи до апартамента на Аня, където сега живееше Льоша, и натисна звънеца. Льоша се оказа вкъщи, отвори вратата и се втрещи. Нина му се усмихваше, подавайки цветята.

— Влизай — объркано промърмори той.

Той отстъпи и я пусна в стаята.

— Какво се е случило?

Тъй като той така и не взе цветята, Нина хвърли букета на дивана.

— Получих пари — каза Нина. — Реших да си върна дълговете.

— Нищо не ми дължиш — измърмори Льоша.

— Нима? — усмихна се тя.

— Добре, стига — каза той. — Ако си дошла да се чукаме, събличай се, нямам време за приказки.

Нина покорно въздъхна и започна да разкопчава шлифера си. Льоша се усмихна криво.

— Знаех си, че ще дойдеш — каза той. — Имам нюх за такива като тебе. Добре, дай да се повъргаляме, кучко разгонена.

Последната фраза не беше оскърбление, а по-скоро, напротив, благожелателна похвала за решимостта й. Какво беше разочарованието му, когато в ръката на Нина изникна гумена палка.

— Ти какво бе? — изрева той. — На нищо ще те направя, смрадло гадна!

И веднага получи стабилен удар в слънчевия сплит. Той се прегъна, като се задъхваше и хъркаше, но Нина незабавно и безжалостно му нанесе удар в бъбреците. Льоша закрещя и залитна към стената. И тя отново го удари, и отново много болезнено, а след това пак и пак. Съзнанието му се помъти от болката и безсилието. Както и да се опитваше да избегне ударите, тя успяваше да го удря отново и отново. Накрая той падна, прикрил главата си с ръце, и тогава тя нанесе последния удар, може би най-болезненият и жестокият. Льоша диво закрещя и се сви на две. Нина дишаше тежко, но изглеждаше спокойна. Тя си облече шлифера, без да бърза, скри палката в ръкава, огледа се и тръгна към вратата. Букетът остана да лежи на дивана.