Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 32
Фридрих Незнански
— Не — каза Феликс Захарович.
Мъжът го погледна и се усмихна.
— Хайде де — каза той. — Тази пейка дали ще ме издържи, ако седна?
Феликс Захарович мълчаливо му направи място и мъжът седна до него. Извади пакет цигари и запуши.
— Слушам — каза той.
— Всичко е готово.
— Кога?
— В събота. Страхотно е обмислил всичко. Той е най-добрият ми агент.
— Кой?
— Бейби.
Мъжът бавно изпусна струя дим.
— В неделя те излитат.
— Съмняваш ли се в агента ми? — удиви се Феликс Захарович.
— Сам разбираш, първата част от операцията наближава края си — каза мъжът. — Сега е много важно да не се издъним.
— Разбирам — съгласи се Феликс Захарович. — Не разбирам само защо този Кислевски се оказа начело на списъка. Добре си спомням, името му беше във втората стотица. Това е вече третият етап, а не първият. Какво е станало?
— Интересува ли те? — попита мъжът и изтръска пепелта.
— Да. Списъкът беше утвърден от колегията на Съда.
— Кислевски бе поставен на първо място по лична молба на Председателя — неохотно каза мъжът. — На мен самия това не ми харесва особено, но има някакви финансови интриги. Можеш да изразиш протест.
Феликс Захарович сви рамене.
— Няма да изразявам протест — каза той. — Но това не ми харесва. Достатъчно е веднъж да се пренебрегне редът, и ще започне произвол.
— Става дума за големи пари — каза мъжът.
— Парите никога не са ме интересували — промърмори Феликс Захарович.
— След завършването на първия етап ще се събере колегията — каза мъжът. — Там ще можеш да кажеш всичко, което искаш. Уважават те, знаеш го.
— Какво се чува за разследването?
— По някакъв начин са се добрали до информацията за склада. Сега търсят. Общо взето, всичко е според плана на операцията, само дето се е намесил още един клиент, който вече е опукал трима души с „Макаров“. Има същия маниер на работа и са го прикачили към нашето дело. Да знаеш кой може да е?
— Не. Какво ни пречи това? Нека си търсят, този приятел ще ги поведе след себе си.
— Ами ако някой от нашите работи самостоятелно? При тази система е невъзможно да бъдат контролирани.
Феликс Захарович въздъхна и шумно изсумтя.
— Дай ви на вас само да контролирате! Разбери най-после — това е безотказна система! Тези убийства ще станат кошмарът на московската милиция! Достатъчно е да започне бюрократично протакане, и делото ще се закрие до три месеца.
Мъжът кимна в знак на съгласие, подращи с пръст по бузата си и каза:
— А не се ли страхуваш, че от всичко може да излезе съвсем не това, което е според плана на операцията „Народна воля“?
— А какво?
— Не знам. Не разбирам от социална психология. Тези, изпълнителите — според теб нормални ли са? Да отидеш и да застреляш непознат човек — това нормално ли е? Разбирам, когато е изпълнение на заповед, когато зад всичко това се крие висока целесъобразност. Но те не усещат такава.
— Ваня, не се пъхай в тези дебри — усмихна се Феликс Захарович. — Егор беше гений, някой ден човечеството ще му издигне паметник. Разчел е всичко, можеш да бъдеш сигурен.
— Аз самият съм в известен смисъл само изпълнител — въздъхна мъжът. — Развитието на събитията ме устройва, съгласен съм с изводите от анализа, но в този план има нещо плашещо. Имам чувството, че отглеждаме в инкубатор Змей Горянин.