Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 34

— А той наистина ли умря от инфаркт?

— Така казват — отвърна Феликс Захарович и продължително въздъхна.

Мъжът кимна.

— Ясно.

— Ще се сбогуваме ли? — попита Феликс Захарович, след като паузата се проточи. — Поздрави Председателя.

— Ще му предам — каза мъжът. — Само ме предупреди, когато по план трябва да започнат междуособиците.

— Ако успея — отвърна Феликс Захарович.

Мъжът стана, разсеяно потупа стареца по рамото и си тръгна, лавирайки между гробовете. Феликс Захарович поседя, наслаждавайки се на слънцето, после се привдигна с пъшкане, вдигна двата фаса, хвърлени от събеседника му и без да бърза, се насочи към изхода.

По пътя го спря за рутинна проверка инспектор от ГАИ и Феликс Захарович му показа удостоверението си, без да излиза от колата. Милиционерът отдаде чест и го пусна, без да каже нищо. И макар че дори това беше приятно, Феликс Захарович помнеше миналите времена, когато познаваха колата му просто по номера. Тогава да спре кола на кагебист за катаджията бе равно на самоубийство.

Той живееше в тих дом на „Пречистенка“, където хем имаше постоянно място за колата, хем съседите бяха приятни, хем всички необходими магазини бяха наблизо. Никога не бе имал семейство и избирайки си жилище в онези години, когато това беше по-лесно, не гонеше квадратурата. Две малки, но уютни стаички напълно го задоволяваха. В едната беше кабинетът с библиотеката, телефона и персоналния компютър, в другата — спалнята. Два пъти в седмицата го навестяваше щатна чистачка, миеше пода, бършеше прахта и взимаше бельото за пране. Феликс Захарович не се оплакваше от условията си на живот.

Връщайки се от гробищата, той сложи чайника на котлона, приготви си сандвич със сирене, сипа си чаша минерална вода и я изпи. После отиде в кабинета и пусна компютъра. Докато се зареждаше програмата, Феликс Захарович успя да си налее чашка кафе, сложи я на дървения поднос, добави чинийката със сандвича и отнесе всичко в кабинета. Там седна в любимото си кресло на колелца, отхапа парченце от сандвича и го прокара с глътка кафе. После защрака по клавишите на компютъра. На екрана се мяркаха цифри, символи, рисунки. Феликс Захарович се добра до нужния прозорец, набра датата, облегна се назад в креслото и зачака. Успя пак да си отхапе от сандвича и да пийне кафе, преди в прозореца да се появят цифрите на телефонен номер. Без да отмества очи от екрана, Феликс Захарович придърпа телефона и набра посочения номер.

След седем сигнала се включи телефонният секретар.

— Говорите с диспечера — произнесе автоматът. — Ако имате съобщение, говорете след сигнала. Благодаря.

Феликс Захарович изчака сигнала й произнесе:

— Съобщение на Франта. Срещата с Василиска се състоя в Зеления парк. Василиска, изглежда, се е разболял. Горкият е хванал вирусен грип. Мариноването на краставиците продължава по план, но Бригадира своеволничи, нарушава разписанието за деня. Въпрос по същество: какво го свързва с номер сто и шест от ценоразписа? Степен на важност на въпроса — умерена.