Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 30

— Това го разбирам — кимна Меркулов. — Но какви ще са следващите му стъпки?

— Вие го знаете по-добре от мен — каза Собко.

— Значи според вас това е самотен герой, тръгнал на рицарски поход срещу престъпността?

— Не твърдя, че е самотен — забеляза Собко. — Съвсем вероятно е да има кръг съмишленици. Защо не?

Меркулов кимна, гледайки стареца с уважение.

— Някаква „Народна воля“ — предположи Собко със смях.

— Значи е идеологическо престъпление? — запита Меркулов. — Но все пак, какво смятате вие по въпроса, Леонард Терентиевич?

— Приятелю, какво искате от старата мухоморка? Представете си само, аз още си спомням изказването на другаря Берия на разширено оперативно съвещание! Винаги са ни учили да нямаме собствено мнение.

— Но това е престъпление! — напомни Меркулов. — А вие цял живот сте били представител на закона, Леонард Терентиевич. Не мога да повярвам, че бихте одобрили тази „Народна воля“.

— Погледнете го от друга страна — посъветва Собко. — Както си спомняте, това име е било използвано преди повече от сто години. Можете ли да кажете, че дейността на онези терористи е била безуспешна?

Меркулов си замълча.

— Бойците са създали нов манталитет — продължи Собко почти пламенно. — Те са били герои на своето време и общественото мнение е било на тяхна страна. Как смятате, че ще се отнесе широкото обществено мнение в сегашната обстановка у нас към дейността на новите народоволци?

— Значи това е заговор? — попита Меркулов.

— Не искайте от мен конкретни изводи — усмихна се Собко. — Отнасям се много сериозно към декларацията за неразгласяване на служебни тайни. Само си фантазирам заедно с вас, нищо повече. Ако някога се окаже, че проектът „Народна воля“ съществува в действителност, ще съм удивен не по-малко от вас.

— Но може би поне ще си спомните някой, който е бил в по-близък досег? — попита Меркулов с надежда.

— Това вече не са задълженията на консултант, а работа на осведомител — измърмори Собко. — Но едно име мога да ви дам. Моят стар приятел полковник Егор Алексеевич Синюхин. Разпитайте го, ако можете.

— Какво значи това „ако можете“? — наежи се Меркулов.

— Ами може да възникнат някои трудности — усмихна се Собко. — Трябва да проявите настойчивост.

Сбогувахме се и слязохме с асансьора. Меркулов мрачно мълчеше, а когато излязохме на улицата, каза:

— Виж сега, Саша, оттук нататък това дело ще се води под щателния ми контрол. Запомни, ще се отчиташ само пред мен.

— Какво ти стана изведнъж? — не разбрах аз. — Тая мухоморка ли те изплаши? Лично аз не му вярвам особено.

— Това е само едно мнение — каза Меркулов. — Гледай сега. Посещението при мен се отменя, или, ако искаш, се отлага. До прокуратурата ще се добереш сам, а аз заминавам да свърша една спешна работа. Има ли въпроси?

— Един, малък — казах аз. — Обясни ми като хората, от какво се изплаши?

— Никъде и на никого не разказвай за Собко — твърдо произнесе Меркулов. — Просто сме се заседели в бюфета.

— От такива предупреждения любопитството ми се разпалва още повече — решително заявих аз. — Гражданино началник, ние сме в свободна страна, а Големият Брат отдавна е в пенсия!