Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 33

— Ти си затънал в търговските си машинации — каза Феликс Захарович. — Забравил си вкуса на оперативните действия. В тази операция ролята на изпълнителите е къде по-значима от нашите колегии и постановления. Точно те, момчетата с пистолети, са зародишите на новото общество. Нашата задача е да им позволим да израснат. Да, в известен смисъл отглеждаме дракон, но защо това те плаши? Добре ли се чувстваш в затворения клуб на богаташите?

Онзи сви рамене и се ухили.

— Не се оплаквам.

— В това е твоята слабост, Ваня. Опомни се и се сети за кого работиш.

— Между другото… — Мъжът измъкна нова цигара и запуши. — Това е хубав въпрос, Феликс. За кого работим?

Феликс Захарович изсумтя и поклати глава.

— Наистина — каза мъжът. — Ето например ти, старата мъдра змия, вярваш ли, че тази наша съдийска колегия, това сборище на пиявици и паяци, искрено мислят за съдбините на Отечеството?

— Достатъчно е, че аз мисля — каза Феликс Захарович.

— Но работиш за тях!

— Не мога да разбера какво те притеснява — забеляза спокойно Феликс Захарович.

— Разбери ме правилно, готов съм да се подчинявам, но ми дайте личност! Дайте ми вожд, поне фюрер в края на краищата! А да слушам бълнуванията на стари маразматици и да се правя, че ме възхищава дълбокомислието им — извинете!

Феликс Захарович се усмихна и кимна.

— Правилно, Ваня. Всъщност ти изказа същината на операция „Народна воля“. Недей да нервничиш, накрая ще стане така. Но що се отнася до старите маразматици, както ги нарече… Не е точно така. В ръцете им се намира ключът. Те трябва да отворят вратата.

— Я ми кажи, защо ти, един от авторите на плана, не си постоянен член на съдийската колегия? Изместили са те, нали? Там се води вътрешна борба май? Така е, нали, признай си!

— Защото така беше определено още отначало — каза Феликс Захарович. — Ти разсъждаваш с отминали категории, Ваня. И стига за това. Поддържай форма и рефлексията ще те остави на мира.

Той измъкна от джоба на сакото си лист хартия и го предаде на мъжа. Той го взе, разгърна го и недоумяващо погледна Феликс Захарович.

— Какво е това?

— Ще го предадеш на Секретаря. Тук са приложенията към плана за завършване на първия етап.

Мъжът озадачено повъртя листа в ръцете си и сви рамене.

— И на какъв език е? Що за детски методи на конспирация?

— Това силно ли те притеснява? — попита Феликс Захарович, наблюдавайки го внимателно.

Мъжът улови погледа му и нервно изсумтя.

— Ами знаеш ли, ако започнем да се подозираме едни други…

— Ще започнем — каза Феликс Захарович с иронична усмивка. — Непременно ще започнем. В края на втория етап сред нас ще започнат такива неща!

— Господи, с какво сте се захванали там? — изплашено възкликна мъжът.

Феликс Захарович дрезгаво се разсмя.

— Казвам ти, не се пъхай в тези дебри, Ваня. Нали с тебе действаме като правило по първия план, е, понякога и по втория, но малко. А Егор задълбаваше.

Мъжът вдигна глава, погледна надгробния паметник, бронзовата плоча с надпис, после вдигна очи към Феликс Захарович.