Читать «Монетата» онлайн - страница 10
Джеймс Твайнинг
Корбет я погледна в очите. Напрежението й отново се появи и мигновено се превърна в студен, стегнат възел в стомаха й.
— Агент Браун, няма да видите в доклада за аутопсията онова, което ни интересува. Когато са го разрязали, са намерили нещо в корема му. Погълнал го е, преди да умре. Не е искал убийците му да го открият.
Бръкна в джоба си, наведе се напред и плъзна нещо в найлоново пликче за доказателства към нея. Върху лакираната повърхност на бюрото гордо блесна величествен орел, гравиран на монета от чисто злато.
3.
Върволицата превозни средства не спираше — непрестанна река от свистене на гуми и бръмчене на двигатели, прииждаше на талази в ритъм със светлините на светофарите.
Отвътре витрините на магазина блестяха в жълто — слънчевата светлина се опитваше да проникне през боядисаните в бяло стъкла. На няколко места боята беше изстъргана и тънки лъчи пронизваха полумрака. Прашинките танцуваха в бледото им сияние като дъждовни капки, сипещи се пред фаровете на автомобил.
В помещението цареше хаос. Оранжевите стени бяха набъбнали от влага, неравният дървен под се задушаваше под огромни купчини стари вестници и опаковки от евтина храна, от напукания таван като пипала заплашително висяха оголени жици.
Две шкафчета се спотайваха в сенките в задната част. Том Кърк седеше на едното, навел глава и потънал в мисли.
Беше на тридесет и пет и косата му беше прошарена само на слепоочията. Белите косъмчета бяха по-забележими в небръснатата му от няколко дни брада — оттенъкът им беше малко по-тъмен в трапчинката на четвъртитата му брадичка.
За негово раздразнение всички твърдяха, че прилича на баща си, и наистина бе наследил изящното му кокалесто лице, острата кестенява коса, дълбоките сини очи и гъстите вежди.
Но Том имаше по-атлетично телосложение. Беше висок метър и седемдесет и осем, жилав, гъвкав, подвижен и силен като бейзболист. По ирония на съдбата обаче в гимназията не го биваше много в този спорт.
Таблата на шкафчето пред него заплашваше всеки момент да падне на пода. Преди години Том беше купил евтино богато украсения комплект на прашна странична уличка до големия пазар в Истанбул. Дървото все още миришеше на лепило и подправки. Когато не можеше да заспи, играеше часове наред, изпробваше възможни ходове, местеше пуловете и разучаваше различни варианти, комбинации и стратегии. Изпитата до половината бутилка „Грей Гус“ на пода до него загатваше, че нощта е била дълга.
Но Том не гледаше таблата, а черната скиорска маска на коленете си. Усмихна се и пъхна дясната си ръка в нея, провря пръсти през дупките за очите и игриво ги размърда — заприличаха му на риби, които се гонят и влизат и излизат от очните ябълки на череп.
Имаше дълги изящни пръсти с безупречно изрязани нокти. Движенията им бяха грациозни и точни. Ставите се свиваха и отпускаха като брънки на добре смазана верига. Кокалчетата му обаче бяха осеяни с малки белезникави белези, а ръцете му бяха загрубели и грапави, сякаш беше концертиращ пианист, който през свободното си време работи като боксьор без ръкавици.
