Читать «Монетата» онлайн - страница 8

Той погледна часовника си, разклати китката си, доближи го до ухото си и го погледна пак.

— Толкова ли е часът? — попита и посочи часовника на бюрото й.

— На кого си казал да дойде? — попита тя, без да обръща внимание на въпроса му.

Преди той да успее да отговори, на вратата се потропа и влезе висок мъж.

— Дженифър, запознай се с Боб Корбет — каза Фил. — Боб, това е Дженифър Браун.

За секунда се възцари тишина. Тъкър обезпокоено стрелна с поглед Дженифър, сякаш се тревожеше, че тя може да направи или да каже нещо неуместно.

След това двамата се ръкуваха и той въздъхна облекчено.

— Боб е шефът на отдел „Големи кражби и транспортни престъпления“.

— Запознаха ни в асансьора. — Дженифър се усмихна и кимна. Беше виждала Корбет в сградата. Винаги изглеждаше безупречно, от гладко избръснатото лице до лъснатите черни обувки със завързани на двойна фльонга тънки връзки. Но сега мигновено забеляза нещо различно. Възелът на копринената му вратовръзка беше много по-малък от обикновено, сякаш нервно го беше разхлабвал и затягал поне пет-шест пъти. Корбет явно беше разтревожен и притеснен.

Той се намръщи и я погледна критично, после изведнъж се сети и кимна.

— Да, спомням си. Здравейте. — Говореше кратко и отривисто и нещо в точната отмереност и припряност на изстреляните като от картечница думи намекваше за военна подготовка.

Изглеждаше десетина години по-млад, макар че беше на четиридесет и пет и задълбочаващите се бръчки около очите и устата му издаваха, че времето най-после започва да му се отразява. Разбира се, застанал до Тъкър изглеждаше в отлична форма и як като бик, въпреки че сравнението беше несправедливо. В него имаше нещо жизнено и енергично, от пригладените назад прошарени коси до закръглените очертания на брадичката и скулите, които му придаваха изящната елегантност на локомотив в стил ар деко от тридесетте години на двадесети век, привидно движещ се с двеста мили в час, въпреки че стои на едно място. Носът му беше орлов, а студеният блясък на сивите му очи загатваше, че е умен и решителен. Беше странно, но приличаше на баща й. Строг, но справедлив.

— Боб има най-високото ниво на разкриваемост в Бюрото — продължи Тъкър. — Само пет неразкрити престъпления за двадесет и пет години. Забележително. — Поклати глава, сякаш умът му не можеше да го възприеме.

— Всъщност са две, Фил. И още не съм се отказал от разследването им. — Корбет се усмихна, но Дженифър разбра, че не се шегува. Не приличаше на несериозен и повърхностен човек.

Очите и на двамата се вторачиха в нея и лицето й изведнъж пламна.

— Благодаря, сър. Ще направя всичко възможно. Какъв е случаят?

Корбет й даде голям кафяв плик и й направи знак да го отвори. Дженифър внимателно повдигна незалепения край и извади няколко черно-бели снимки.

— Мъжът на ето тази снимка е отец Джанлука Раниери.

Тя се вгледа в изкривеното лице и голямата дълбока рана в гърдите на свещеника.

— Вчера са го намерили в Париж. Ченгетата го извадили от Сена. Както виждате, не се е удавил.