Читать «Монетата» онлайн - страница 12
Джеймс Твайнинг
— Особено ако заплащането е щедро, нали? — огорчено отбеляза Кърк. — Той знае начини да те накара да забравиш.
— Моля те, направи ми услуга!
— Какво ще получиш, Арчи? Обеща ти премия, ако си затваряш устата?
— Не става дума за пари. Сделката е изгодна и за двама ни и ти го знаеш. Отиваш, взимаш второто яйце и ми го носиш. Има готов купувач. Не беше необходимо да знаеш, че е Касий.
Том се подпря с една ръка на стената, наведе глава и притисна слушалката до ухото си.
— Знам, че противоречи на правилата, но трябва да се срещнем, Феликс. — Гласът на Арчи беше нежен, почти умолителен. — Да пийнем по чашка. Може да планираме втората поръчка, да дадем двете яйца на Касий и после всеки си хваща пътя. Ако искаш, да се видим вдругиден. Трябва да обсъдим въпроса и да вземем правилното решение.
Том се изненада от бързата му реакция. Очакваше мълчание, колебание, размисъл, вътрешен диалог, недомлъвки за участието на Касий, преценяване на „за“ и „против“, ако не направят нищо или ако се съгласят да участват в последния удар. Отговорът на Арчи обаче беше инстинктивен и незабавен и не търпеше възражение.
— Съжалявам, Арчи — категорично каза Том. — Трябваше да ми кажеш истината. Проблемът е твой, не мой. Може да получиш яйцето, което е у мен, както се споразумяхме, но това е всичко. Отказвам се. — Затвори и въздъхна. Беше го направил.
Вдигна глава и изтръпна. Скиорската маска се бе закачила на един гвоздей, когато я бе хвърлил, и го гледаше с празните си дупки за очите, сякаш му се присмиваше.
4.
Събуди го бръмченето на двигателя и той се стресна. Чувстваше се замаян и имаше усещането, че се рее във въздуха. После си спомни. Ударът по тила и внезапната болка. И след това — нищо.
Примига от пушека. Главата му пулсираше и беше отпусната на гърдите. Насълзените му очи едва виждаха волана, стъклото и червената тръба, пъхната в колата. Истината постепенно го осени и очите му се отвориха широко от страх. Не възнамеряваше да свърши така.
И в следващия миг осъзна, че кашля, че се мъчи да си поеме въздух и се задъхва, а кръвта бучи в главата му. Туптенето на сърцето му отекваше в ушите му, вратовръзката и яката на униформата стягаха врата му. Догади му се и в главата му нахлуха хаотични мисли. Спомените експлодираха ярко — и мигновено се замъгляваха, за да отстъпят място на други.
Леля му Мей, пияна в Деня на благодарността, когато беше осемгодишен. Как целува Бети Блейк на абитуриентския бал. Как пада от велосипеда в колежа и си разкървавява брадичката. Празненството по случай напускането му, когато капитан О’Райли го потупа по гърба и прошепна, че ако иска да се върне на работа в полицията, винаги е добре дошъл. Мигът, в който вдигна телефонната слушалка, за да го направи, но после затвори, защото знаеше, че Деби категорично ще възрази. Как Деби и децата му махат от верандата — усмихнати, щастливи, неподозиращи нищо.
