Читать «Монетата» онлайн - страница 9

Дженифър съсредоточено разгледа останалите фотографии. Пред големите й светлокафяви очи преминаха отблизо заснети кадри на лицето на Раниери и на раната от нож. Бързият прочит на преведения на английски доклад от аутопсията потвърди думите на Корбет. Свещеникът беше наръган с нож и след това хвърлен в реката. Ударът в долната част на гръдната кост, попаднал в лявата лопатка, бе предизвикал масивен, почти мигновен инфаркт.

Докато четеше, хвърли бегъл поглед на Корбет. Той оглеждаше кабинета й и се подсмихваше. Колегите й намираха за странно, че не украсява с нищо безличните сиви бетонни стени. Истината беше, че липсата на картини, снимки и лавици й помагаше да проясни мислите си.

— Някакви идеи? — попита Корбет.

— Ако се съди по материалите на разследването, убийството, изглежда, е извършено от професионалист.

— Съгласен съм. — Той кимна и леко присви очи, сякаш я оценяваше в нова светлина заради бързата й диагноза.

— И е направено на публично място. Трупът е хвърлен там, където са знаели, че бързо ще бъде открит.

— Какво означава това?

— Не се тревожат, че може да ги хванат. Или може би са искали да изпратят послание на някого.

Корбет отново кимна в знак на съгласие.

— Вероятно и двете. Предполага се, че е убит около полунощ на 16 юли, плюс-минус три-четири часа. — Той безшумно се приближи до шкафа. В джобовете му очевидно нямаше дребни монети, ключове или нещо друго, което би издало позицията му. Приличаше на котарак, на когото са махнали звънчето на каишката, за да може по-лесно да дебне нищо неподозиращата плячка. Дженифър продължи да прелиства досието.

— Раниери е работил в Института по теологични науки във Ватикана.

Дженифър вдигна глава и го погледна учудено.

— Ватиканската банка?

— Да, и така е известен. — Корбет повдигна вежди, явно впечатлен от знанията й. — Бил е там девет години и след това, преди три години, е изчезнал заедно с няколко милиона долара от една от сметките им на Каймановите острови.

Тя завъртя стола си към него и съсредоточено сбърчи чело, очакваше още информация. Усети, че Корбет постепенно разкрива факти, които водят към нещо. Тъкър седеше и слушаше, скръстил ръце на корема си. Корбет прокара пръст по повърхността на шкафа, сякаш проверяваше дали има прах. Дженифър знаеше, че кабинетът е абсолютно чист.

— Раниери вероятно е похарчил парите, защото миналата година се е появил в Париж. Френските колеги казаха, че се заловил с търговия на дребно с крадени вещи. Нищо голямо. Картина тук, огърлица там, но вероятно е изкарвал хубави пари, ако се съди по размерите му.

Тримата се засмяха и напрежението, което стягаше гърдите на Дженифър, се разсея. Корбет седна. Дженифър забеляза носовете на обувките му — постоянното триене на ръбовете на панталоните му беше изтъркало кожата до малко по-тъмен оттенък на черното, отколкото останалата част.

— Не разбирам — озадачено каза тя, остави папката на бюрото и се облегна. — Би трябвало да го е убил някой, когото е измамил или ограбил. Или се е объркала някоя сделка. И в двата случая престъплението няма нищо общо с нас.