Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 83
Л. Рон Хабърд
— Не — каза Прахд. — Пълно е.
— Вече толкова много пациенти?
— Не, не. Всички отделения и стаи са пълни с оборудване. Екипажът и аз работихме цяла нощ. Но успяхме само да сменим етикетите и да ги преместим. Тук има достатъчно оборудване и запаси, за да се поддържат няколко болници, и то години наред. Това исках да ви покажа. Нямаме място за пациенти. Всичко е заето за склад. Имам нужда от още една сграда, където само да държа оборудването. И едно голямо хладилно помещение, когато започна да изграждам култури и клетъчни банки.
Той не знаеше. Натиснах един бутон. Откри се стълбище. Заведох го долу в мазето.
Беше цял болничен комплекс, сам за себе си. Имаше и много индивидуални стаи.
Той беше удивен.
— Какво е това? Тайна болница под болницата?
— Точно така — казах аз. И му казах за главния план за промяна външността на гангстери и издирвани.
— Приличат на килии — каза той.
— Това е, за да могат да се чувстват като у дома си — казах аз. — Ще можеш ли да се справиш?
— О, никакъв проблем. Просто трябва да върви и горната болница.
— Тя е за прикритие.
— Но това все още не оправя проблема със складовото пространство, офицер Грис. Нито с хладилното помещение. Дори напротив, така стават още ни необходими заради повечето култури, които ще фибва да разработвам, смяната на отпечатъци от пръсти, ларинкси и така нататък.
Виждах, че се държи като муле. Качихме се горе, където си бе устроил офиса. Беше хубав офис. Имаше телефон, при това свързан. Обадих се на строи-телна компания „Мудлик“ и веднага ме свързаха с директора.
— Мисля, че едно от финансовите условия на доктора не е изпълнено.
— Разходите надхвърлиха очакванията — каза той.
— Ще ми трябва още един голям склад и хладилно помещение.
— Ако има още половин милион щатски долара, разходите ще бъдат покрити — каза той.
Боже мой, тази болница ми излизаше много скъпо!
— При същите условия — казах аз.
— При същите условия — съгласи се той.
— Направете плановете и започвайте работа.
— Ти си богат — отбеляза той.
— Но гледай ти да не станеш прекалено богат — казах аз. — Около болницата има страшно много кал.
Затворих. Е, все пак милосърдните болници си имаха добрите страни.
Сега комисионната ми ще бъде половин милион щатски долара.
Станах и се приготвих да тръгвам. Носът продължаваше да ме боли.
— Като дойдат хората от „Мудлик“, само им кажи какво искаш и гледай веднага да започват. Аз имам друга работа.
Прахд изобщо не се опита да стане.
— Не искате ли да чуете новините от Волтар? — попита той. — Знам колко присърце взимате добруването на страната си.
На хората им се говореше. Пак седнах.
— На Волтар всичко е нормално — каза Прахд. — Времето беше прекрасно, всички храсти бяха разцъфнали.
Знаех, че говори за къщата на вдовицата Таил. Застанах нащрек.
— Нали знаете, че бях започнал да работя върху вдовицата Таил — каза той. — Сигурен съм, че ще сте доволен да чуете, че работата приключи успешно още преди отпътуването на „Бликсо“.
Повече от подозрителност, отколкото от любопитство, попитах: