Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 82
Л. Рон Хабърд
Беше много далеч и вече не можех да го чувам.
Влязох в една баня, затворих вратата и пуснах студената вода. Седнах на тоалетната чиния и си сложих намокрена тоалетна хартия отзад на врата.
Очаквах всеки момент тълпата да нахлуе през вратата и да ме разкъса парче по парче. Но засега само изтичаше безценната ми кръв.
След безкрайно дълго време проклетата кръв спря.
Навън беше ужасно тихо. Дали не бяха дошли баретите и не ги бяха застреляли всички?
Рискувах и надзърнах. Голяма чакалня. В нея се бяха подредили редици майки, тихи, послушно чакащи ред.
Бяха поставени маси. Местните доктори работеха около тях, правеха най-различни неща, обичайни за тази професия. Изглежда с радост обслужваха хората един по един. Не видях ни една майка да плаща. Не можех да разбера.
Уплашен, че ще ме видят и пак ще ме замерват, пропълзях край стената. Ръка на рамото ми. Подскочих.
— Тъкмо бях тръгнал да ви търся.
Беше доктор Прахд Битълстифендър. Въведе ме в малка операционна. Започна да ми преглежда носа.
— Какво направи? — казах аз. — Каква беше тази реч?
— Реч, произнесена от Кемал Ататюрк в началото на революцията — каза Прахд.
А, Кемал Ататюрк. Турците го обожаваха. Познали са речта и са спрели, за да слушат.
— Ох — казах аз. Правеше нещо в носа ми.
— Не мърдайте, ако обичате.
— Ами какво стана с безплатната клиника? — попитах и потръпнах от мисълта за разходите.
— О — каза Прахд и бръкна още по-навътре в носа. — Казах им, че всичко е безплатно.
— Ох.
— Казах им, че в крайна сметка това е тяхната болница, така че те трябва да подготвят всичко и да действат като сестри и изобщо като персонал. Решиха, че е чудесно.
— Ох, ами онези доктори?
— Назначих ги всички като квалифициран състав По няколко часа дневно срещу високо заплащане.
— Ох — казах аз. И не защото ме беше заболяло. Изведнъж тази болница се оказа огромен разход, не печалба! — И как реши, че имаш правомощията да решаваш всичко това?
— Снощи ми казахте, че отговарям за болницата — каза Прахд. — Така че, направих точно каквото мислех, че ще искате, офицер Грис. Да излекувам болните. Да помагам на бедните и нуждаещите се. По-добри отношения с племената на този примитивен край на планетата. Възхищавам ви се за широкия обхват в междузвездните отношения. От днес ли започва заплатата ми?
— О, боже!
— Мога да говоря и италиански — убедително каза той.
— Откъде да знам, че можеш да лекуваш? — рязко казах аз. — Току-що започна тестовете. Има някаква минимална възможност да ти се плати, когато болницата започне да печели пари. Истински пари!
Започна да бърка по-силно в носа ми.
— Ох!
Глава пета
Понеже пуловерът ми целия бе в кал, Прахд взе една бяла престилка и ме наметна.
— Искам да ви разведа из болницата, защото има проблеми — каза той.
Настръхнах. Как може да има проблеми? Аз сам бях изработил плановете. Отне ми много време.
Последвах го навън. Опашката постепенно се придвижваше в чакалнята и всичко изглеждаше спокойно.
Тръгнахме но един коридор. Операционна, не напълно обзаведена. Приемни кабинети, не напълно обзаведени. После много врати. Отделения. Огромен брой. Понечих да вляза в едно.