Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 84

— Каква работа?

— Знаех, че се интересувате от къщата й, а интересът ви към нея бе очевиден. Така че, направих точно това, което вие бихте искал, офицер Грис. Проблемът се наричаше нимфомания — болест, при която мислиш само за секс.

О, боже, колко беше прав!

— Така че, като начало аз й уголемих яйчниците. Сега може да има три пъти повече оргазми, при това много по-силни.

По дяволите! Никой мъж от Нафуканите Хълмове вече няма да е в безопасност! Благодаря на небесата, че съм тук, на Земята. Но чакай. Той каза „като начало“.

— И си продължил?

— Ами да, разбира се. Тъй като сте част от прочутия род на Гирант Слахб, исках като ваш подчинен да изпълня докрай професионалните си задължения.

Чаках и очите ми все повече се свиваха. Подозрението е органичен фактор в Апарата.

— Нимфоманията — учено каза той, — често се причинява от стерилност. Затова направих преглед и както очаквах, овулацията наистина беше възпрепятствана, вследствие на което клетката не може да се отдели и да бъде оплодена. Тъй че, отстраних препятствието.

Аха. Значи е овладял положението. Ако вдовицата Таил роди дете, това ще я озапти.

Прахд щастливо се усмихваше — истински професионалист.

— Помните ли първия път, когато имах честта да се запозная с вас? Точно имахте полов акт с нея, в къщата. Е, ами аз взех малко от вашата сперма…

— Я чакай! — казах аз с внезапно притеснение. — Ти се сношаваше с нея цял ден и половина! Отъде знаеш, че не е твое?

— О — каза той и махна с ръка, — професиалната етика не ми позволява да използвам собствена сперма. — Изобрази една професионална усмивка на съжаление. — Кой целулог не знае конфигурацията на собствената си сперма? Лесно е да се определи. Както и да е, тя беше готова за овулация, макар че овулацията беше невъзможна, така че сложих една от нейните яйцеклетки в епруветка с един от вашите сперматозоиди. А ето и добрата новина. Всичко мина много успешно. И точно преди да замина, проверих със сигурност, че няма нищо друго в утробата й и вкарах вече развиващия се ембрион.

В мен се надигаше ужас на вълни. Вдовицата Таил!

— Тя знае ли чие е? — казах аз с нищожна надежда.

— О, да. Каза, че след като не може да има дете от Хелър, ще трябва да се задоволи с ваше. Тя всъщност беше много щастлива. Остават й още седем седмици. Ще бъде момче.

Ужасът ми се превърна в свирепост.

— Бях толкова благодарен за всичко, което направихте за мен — каза Прахд, — че исках да ви зарадвам. Представете си само, това ще продължи рода на вашия велик чичо, Гирант Слахб! Детето ще носи кръвта на най-прославения целулог на Волтар! Сигурно сте ли горд?

Бях стиснал юмруци.

— Никой няма да ти повярва. Няма никакви доказателства, че аз съм бащата.

— О, има — каза Прахд. — Пуснах официално медицинско свидетелство за бащинство. Не се бойте, няма да се изгуби. Направих всичко необходимо, за да не може никой да ви оспори бащинството.

О, богове и дяволи! Този беше изчадие! Попитах:

— Защо си го направил?

Най-накрая го притесних. Започна да заеква.

— Д… д… добре. Имаше и друга причина. Вие к…к… казахте, че ще п… п… подпалите онова красиво имение. Не можех да п… понеса тази мисъл. Затова знаех… знаех, че ако вие знаете… знаете, че там имате син, няма да го изгорите!