Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 81

Не виждах нищо лошо в това. Какъв бунт. Фахт бей винаги преувеличава.

Качих се по широките стълби, проправяйки си път през тълпата. Сблъсках се с предната линия.

— Спри! — каза внушителен мъж, който носеше плакат.

— Всеки, който мине през предната линия, е враг на турската национална гордост. — Посочи към плаката. На него бе написано:

„НЕЧЕСТНО СПРЯМО ОРГАНИЗИРАНАТА МЕДИЦИНА.

ДОЛУ МИЛОСЪРДИЕТО И СЪСТРАДАНИЕТО!“

Лекарите и помощният медицински персонал, които носеха такива плакати, изглеждаха твърдо решени.

На площадката над стълбите имаше малък пиедестал. Вероятно бе направен за статуя, която още не е готова. Фахт бей ме побутваше отзад да се кача на пиедестала. Нямах избор. Качих се.

Какво море от лица!

Колко силна кашлица и трескави очи.

Колко много болни крайници и други органи!

Знаех, че Министерството на здравеопазването и социалните грижи в Турция активно се бори със заболяванията. А също и Министерството на труда. А също и много други благотворителни организации Но да се справяш с такива проблеми в Турция е тежка задача. Досега не бях забелязал колко много болни хора има в този район.

Отворих уста. Исках да им кажа да си идат по къщите. Нямах възможност. Едрият доктор от предната линия извика:

— Аз съм учил в Съединените Щати. Знам как трябва да се ръководи медицината. НЕ ТРЯБВА ДА ИМА БЕЗПЛАТНИ КЛИНИКИ!

Предната линия моментално се затвори около пиедестала и започнаха да ме удрят с плакати и Пръчки!

Пазих се, навеждах се, опитвах се да браня.

Другите започнаха да скандират в такт с ударите по мен: „НИКАКВА БЕЗПЛАТНА КЛИНИКА! НИКАКВА БЕЗПЛАТНА КЛИНИКА!“

Изкрещях:

— Естествено, че няма да има безплатна клиника!

Тълпата моментално подхвана действия. Бяха въоръжени с топки кал! Въздухът почерня от кал. Замерваха МЕН!

Лекарите бяха доволни. Едрият се обърна към тълпата:

— Разбрахте ли! Няма да има безплатна клиника!

Тълпата веднага започна да захвърля и мен, и докторите. Подвикванията се извисиха в див рев.

— Къде е войската? — креснах на Фахт бей. Той страхливо се бе свил в ъгъла над стълбите.

— Болницата си е твоя! — надвика той врявата. Една буца кал ме удари в лицето.

Свали ме от пиедестала! От носа ми започна да тече кръв.

Изведнъж на пиедестала се изкачи висока, кльощава фигура с бяло палто и вдигна ръце. Беше Прахд Битълстифендър. Тълпата спря да хвърля, за да чуе какво ще стане. На чист книжовен турски Прахд каза:

— Скъпи съграждани! Скъпи турци! Изправям се днес пред вас, за да ви призова към свобода! Време е, крайно време, ние, децата на Аллах, да се вдигнем като един и да отхвърлим желязната хватка на чуждите потисници!

Носът ми толкова кървеше, че ми се струваше, че ще умра от загуба на кръв. В тази болница трябва ше да има студена вода. Запристъпях заднишком към вратата. Влязох в коридор.

Гласът на Прахд продължаваше да се разнася.

— Една обединена Турция, изправена смело срещу жестоките врагове…