Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 72
Л. Рон Хабърд
Метна раницата на предната седалка. Качи се в камиона и бързо подкара към главния път. Скоростта, с която караше, показваше колко е напрегнат.
Излезе на магистралата. Насочи се на юг. Подкара бавно. Фаровете му осветиха колата на шерифа. Спря. Аха! Значи ги е сложил там като капан.
Слезе и се наведе до прозореца на колата на шерифа. Бяха Ралф и Джордж. Бяха много заспали. За заблуда!
Джордж каза:
— Добре ли мина всичко, младежо?
Аха! Значи са били предупредени! Ралф каза:
— Направи ли си измерванията?
— Да — каза Хелър.
Джордж се обади:
— Нали знаеш, че можеш да ходиш с кола там? Няма нужда да си оставяш камиона долу и да ходиш пеша. През целия път се минава с кола. До онзи ден и аз не знаех.
Ралф каза:
— Кажи ни, младежо, нали си инженер и всичко там. Идва сезонът за лов на сърни. Понякога ходим да постреляме натам. Как мислиш, дали консулът ще има нещо против, ако ловуваме в неговата собственост?
— Сигурен съм, че даже ще му е приятно — каза Хелър. — Изказа се много ласкаво за вас.
Джордж каза:
— Можеш да кажеш на шефа си, Рангълтангъл Фоуджа, че си гледаме работата.
Да. Значи Хелър е имал подозрения, че отиваме да го убием. Хитро е уредил нещата така, че мястото около къщата да се патрулира от ченгета, предрешени като ловци на сърни. О, най-добре да стоим по-далеч от там.
След това Хелър потегли на юг, а колата на шерифа потегли на север. Значи даже си е уредил и охрана на тила!
Изведнъж си дадох сметка, че не съм обръщал ннимание на друго важно нещо. В бързината преди бях изпуснал нещо важно — стъклените буркани.
Когато за пръв път влезе в къщата, беше ги сложил на бюфета пред дансинга. Точно след като премести и последния сандък, вдигна ги и ги погледна, а След това прокара пръст по плесента отвътре. Беше изхвърлил съдържанието в старата печка. Затова така пламтеше, когато изля водата. Много съществено. Бил е убеден, че се опитваме да го отровим.
Е, нямаше нужда да гледам по-нататък. Но аз не се отказах.
Пак беше излязъл от магистралата и бе отишъл До къщата на старицата. Вкара камиона в гаража. Свали работния комбинезон. Обу си шпайковете. Това показваше, че очаква неприятности. Може би мисли, че сме му устроили засада.
Старицата излезе с малко закъснение. Носеше пушка. Много съществено. Казал й е, че може да го преследват и да се стигне до стрелба. Тя каза:
— О, това си ти, младежът.
Предложи му чаша кафе. Той се извини, че я безпокои толкова късно, но тя му каза, че няма проблеми.
Той си сложи кожена таксиметрова шапка, качи се в старото оранжево такси и подкара.
Случи се само още едно нещо, и то същия ден беше спрял в един крайпътен морски ресторант и си бе поръчал два лобстера, приготвени в масло. Много съществено. Казват, че на обречените на смърт винаги им дават едно последно ядене. Нищо, че той просто вечеряше — това показваше, че е обречен. Облегнах се.
Заключението, извадело на основата на цялост ното му поведение, показваше и без сянка на съмнение, че Хелър е знаел, че сме дошли да го убием.