Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 73

Сигурно много се чуди защо не сме го направили. Да, начинът, по-който се бе притеснил над една щипка на рака, опитвайки да извади месото, говореше, че е под стрес. Узнал е истинските ми намерения. Това значи, че ще трябва да съм крайно внимателен и да планирам действията си по-точно и смъртоносно. Тази вечер само поставихме Хелър нащрек.

Сега вече имах истински проблеми.

Един предпазлив Хелър ще е много по-опасен. Следователно, много по-хитър и прикрит.

Със сигурност нямаше да му позволя да продължи. Ако наистина успее с мисията си, край на Лом бар. Ако не успее, край на Земя.

Заболя ме глава.

Отчаяно се нуждаех да разплета ребуса.

Но как?

ЧАСТ ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА

Глава първа

На следващия ден проявих глупостта да ида през тайния си офис в хангара. Целта ми в действителност беше да видя дали работи алармената система.

Възнамерявах да проведа една тренировка. Сега, когато Хелър подозира, че сме отишли да го убием, най-добре да сме подготвени в случай на негова атака.

Фахт бей беше в хангара. Казах му, че искам да направя тренировка. Той не се съгласи, защото щяла да прекъсне работата на всички. Тъкмо се опитвах да му обясня, че сме застрашени от Хелър, когато капитан Стаб, като видя как размахваме юмруци един срещу друг, дойде при нас.

Мислех, че антиманкото ще застане на моя страна и ще ме защити. Но той беше в много кисело настроение. Не обърна никакво внимание за какво говорим.

Капитан Стаб каза:

— Заплашен съм от въстание на екипажа!

Фахт бей не искаше да има нищо общо с въстания и бързо се изпари, доколкото е възможно да бърза дебелото му туловище. Остави ме сам със Стаб.

— Ти си добър офицер, Грис, ако изобщо има такова нещо като добър офицер. Но не можеш да пъхнеш под носа на някой нещо вкусно и после да кажеш — не, няма да го ядеш. Така не е хубаво. Обеща им да убият този имперски офицер, а после го отлагаш, просто ей така. Това срина духа. Освен това, не е честно.

— Какво мога аз да направя?

— Те отстояват правата си. Ако не получат исканото, не мога да отговарям. Така че най-добре да се съгласиш с исканията им.

— За какви права става въпрос?

— Да могат да пиратстват, естествено.

— Виж какво — казах аз. — Хайде да бъдем разумни. Тези пилоти убийци стават доста нервни, когато влекачът е във въздуха.

— О, това ли — каза Стаб и с лекота отхвърли с жест на дебелата си ръка влекача. — Той няма въоръжение. Не може да носи плячка. Кой ти говори за влекача.

Махна ми с ръка.

Заведе ме в малко помещение в хангара. Всъщност това беше склад, където години наред се бяха събирали боклуци и прах.

Стаб заобиколи големия хълм отпадъци. Посочи към няколко много стари, избелели от времето каси. Имаше страшно много такива.

— Знаеш ли какво е това?

Нямах ни най-малка представа.

— Това е „линеен скачач“. Докато някои други си пренебрегваха задълженията, аз не стоях със скръстени ръце и проучих как се е озовал тук. Бил е напълно разглобен и пренесен от Волтар. И — многозначително добави той, — така и не са го сглобили.

— Какво е това „линеен скачач“? — попитах аз.

— Това е страхотно чудо, ето какво е. Разработени са от волтарианската армия. Използват ги на въоръжение. Могат да повдигнат стотонов блок артилерия, да прескочат вражеската линия и да го поставят зад врага, след което да ги обстрелват в тил.