Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 71

Аз бях, меко казано, разстроен. Легнах в една койка и привързах коланите. Опитах се да направя реална оценка на положението си.

Макар че нощите бяха много по-дълга, отколко то преди месец и макар че имахме достатъчно мно го време да се приберем в Турция преди изгрев слънце, капитан Стаб ужасно пришпорваше влекача. Освен това не го караше равномерно! Беше в лошо настроение. Бяха му отнели плячката. Трябва по ня какъв начин да се справя с това.

Все пак, постигнах успех, макар и нищожен. В никакъв шгучай няма да изпратя поръчката за сандък номер 5. Каквото и да беше планирал, поне тук го бях задънил.

Чак тогава започнах да се тревожа за поведението му. Вярно, беше зает с цифри и сметки. Но не ми беше казал довиждане. Враждебност ли беше това? Или просто прекалена заетост?

Естествено, липсата на сандъка му провали плановете. Но дали просто правеше нови планове или беше враждебен?

Подозира ли нещо?

Започнах да треперя. Ами ако е прозрял всичко! Ако е осъзнал, че възнамеряваме да го убием? Дали това би го накарало да отвърне със същото поведе ние?

Но не. Не беше въоръжен. Даже не носеше онези смъртоносни шпайкове.

Седеше на верандата, а би трябвало да знае, че с един нощен мерник ще е много лесна мишена. Значи не е знаел.

Или мълчанието му значеше, че наистина ЗНАЕ?

Бързахме обратно към базата в Турция, движей ки се срещу изгрева. Заклех се много внимателно да наблюдавам с какво се е занимавал след като си тръгнахме. Може би това ще ми даде ключ. Трябваше да знам!!!

Глава осма

След като се приземихме успешно през планинския връх, бързо се насочих по тунела към тайния си офис.

Стаб наистина бе пристигнал за рекордно време. До изгрева имаше още много. Но в САЩ беше едва 9 вечерта по източно стандартно време.

Бях нетърпелив да видя реакцията му. Дали знае?

Оставих сегашната картина и върнах записа до момента, в който ние тръгнахме. Многократно превъртах напред и спирах на по-важните места.

Той бе влязал вътре и бе заключил вратата. Пренесе с количката сандъците един по един в бара. После ги свали през тайната врата в старата мина.

Очевидно беше работил там, преди да пристигнем. В една от галериите имаше дупка с точно определени размери. Стовари всички сандъци там.

Извади два малки предмета от един сандък и ги рибра в раница. После и този сандък прибра при другите. Лошо осветление. Не можах да видя номера.

Хвърли на земята платното и го покри с мръсо-ия и прах. С една машина направи паяжини на вхо-а на галерията.

Хелър работеше много бързо. Едва успявах да теля какво правеше. Светлината беше ужасна. Но ичеше, че действа много тайно. Лош знак. Явно подозира нещо.

Изля една бутилка вода в готварската печка в кухнята и я загаси. Угаси керосиновите фенери. Зак лючи всичко. Вниманието, което посвети на всички това ми подсказваше, че сигурно знае.

Освети с фенер мястото на площадката за кацане и видя, че няколко тръни и плевели са били пречупени. Просто ги изскубна.

Изтича по пътя на около сто ярда. Там го чакаше стар бял камион. Аха, значи е предвидил маршрут за бягство! Следователно наистина е имал подозрения!