Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 70

Редовете на писмото не бяха равни. Някои думи бяха много гъсто изписани, други доста по-нарядко Нямаше начин да не е с кодова пластина.

Бързо извадих копие от първото писмо. Беше с абсолютно същият размер. Наложих двата големи листа един върху друг. Започнах да преглеждам за повтарящи се думи и съответстващи неща.

Пак го прегледах.

Още веднъж отзад напред.

Още веднъж отпред назад.

Нищо не съответстваше!

Главата ми се завъртя. Какво държах в ръцете си?

Беше код. Само че… Нещо в мен се скъса. Осъзнах, че Хелър използва серия от кодови пластини. Има си цял куп! Внимателно се вгледах в ъгъла. Да, ето го! Номер. Пишеше „2“. Толкова бледо, че и на силна светлина не го бях забелязал.

Онези дяволи бяха изготвили цяла серия кодови пластини на прощалното тържество!

С безразличие отворих второто писмо, адресирано до Снелц. Както подозирах, в него имаше писмо до графиня Крек. Прегледах го без много интерес, Едно лигаво любовно писмо, нищо повече. Чакаше с нетърпение момента, в който пак ще бъдат заедно. Лиготии.

Някой подраска на вратата. Бързо скрих писмата и отворих.

Беше капитан Стаб.

— Излезе на верандата. В момента е идеална мишена. Можем ли да го убием сега?

Въздъхнах. Наистина бях разочарован.

— Появи се пречка. Ще трябва да изчакаме до следващия път.

Това никак не му се понрави.

Самият аз бях толкова разстроен, че за малко да забравя стъклените буркани. Отидох до вратата с въздушен шлюз и изхвърлих остатъците долу на земята. Върнах се в склада на екипажа и намерих няколко опаковки захарни пръчки и главотръс на прах. Сложих ги в бурканите.

Върнах се в къщата, като се опитвах да си придам весел и безгрижен вид.

Беше на верандата. Подадох му бурканите.

— Съжалявам, че пътуването ти донесе разочарование. Надявам се, че това го компенсира до известна степен — казах аз.

Той нищо не каза.

— Честна дума, ще изпратя писмата ти и ще поръчам друг сандък и целулог. Искрено ти желая пълен успех в мисията. И в бъдеще ще бъда по-внимателен.

Можех да го убия с всяка една дума.

Не каза нищо. Гледаше по посока на влекача, където цареше пълен мрак, имаше една единствена едва забележима светлина откъм въздушния шлюз.

— В такъв случай, засега довиждане — казах аз.

Втурнах се към влекача. Скочих през шлюза. Стаб веднага потегли. Даже не изправи тревата отдолу. Знаех, че искаше да накара Хелър да го свърши.

Отидох на палубата и макар че знаех, че им преча, включих един от екраните и го настроих на нощни вълни. Но заради дърветата не можех да видя нито къщата, нито верандата, нито Хелър.

Издигнахме се нагоре с висока скорост. Наоколо само тъмнина.

Какво неуспешно пътуване! Колко ми се искаше да направя така, че и неговия дух да се присъедини към тези, които вече обитават това място.