Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 61

Станах към обед на следващия ден.

Преди да си легна, бях изпратил бележка до Фахт бей, че влекачът ще тръгне точно навреме, което беше след два дни и аз, естествено, предположих, че преди да съм стигнал до хангара, екипажите ще са започнали подготовката за тръгване. Но положението изобщо не беше такова!

Като влязох в грамадната пещера, нещата изглеждаха така, сякаш се води подготовка за битка.

Всички техници на базата бяха подредени по средата на хангара. И четиримата пилоти-убийци бяха извадили оръжията си и ги бяха насочили към тях!

Следобедното слънце палеше жарко през опти ческата илюзия и осветяваше като с прожектор събралата се група.

Водачът на пилотите-убийци стоеше в ярката си смъртоносна одежда с ядосано лице и треперещ пистолет!

Фахт бей тичаше наоколо, пляскаше с ръце и се потеше.

Аз влязох през входа откъм моя офис. Веднага извадих зашеметяващата си палка. Сред тези хора не трябва да ходиш невъоръжен и в мирни времена, а сега приличаше на война.

Фахт бей ме видя. Изкрещя:

— Офицер Грис! Свети дяволи! Заповядай на тези пилоти убийци да се оттеглят!

Не бях казал и дума. Но водачът на пилотите ми кресна:

— Нямаш власт над нас!

И един от помощник-пилотите насочи към мен оръжие.

— Офицер Грис! — изциври Фахт бей, — твърдят, че ще застрелят техниците един по един, докато не разберат кой е виновен!

Петимата антиманко бяха в единия край. Докоснах с пръст звездата, която беше окачена на врата ми. Може би ще успея да ги накарам да убият пилотите убийци.

Осъзнах, че сигурно ще се окажа на огневата линия.

Бързо казах:

— Какво става?

Най-добре да печеля време.

— Саботаж и опит за убийство! — извика водачът.

Помислих си, намерил кой да говори за убийства. Това беше неговият занаят.

Обърна към мен железните си очи.

— Може би ти имаш пръст в това!

— Най-добре ми кажете какво е това „това“ — казах аз, опитвайки си да си придам смело изражение и надявайки се, че гласът ми няма да трепери.

Насочи червена ръкавица към техниците.

— Един от тези „бибипци“ се е ровил в кораба ни! — Лицето му бе червено като експлозията от емблемата върху яката на униформата му. — Навсякъде са поставили жици! Ако бяхме натиснали някой оръжсен спусък, за да си изпълним задълженията, щяхме да се взривим! Това е убийство и целенасочено унищожаване на собствеността на Апарата!

Ясно защо беше бесен. Няма да може да си изпиши дълга и да стреля по влекача. Но аз се приближих до техниците.

— Какво знаете по този въпрос? — сурово казах аз.

Бяха бледи като тебешир. Шефът на сервиза каза:

— Нищо! Двата бойни самолета са заключени. Нас изобщо не ни пускат на борда.

Обърнах се към пилота убиец.

— Ето, виждаш ли? Не са те. — Той пристъпи към мен.

— Тогава КОЙ?

И той сграбчи отпред туниката ми.

— Ти? Да. Ти ще летиш с този влекач. Може би си се опитал да си спасиш главата за сметка на правителството!

Шоковата ми палка случайно попадна срещу стомаха му.

— Заплашваш ме, а? — Забеляза антиманкосите, застанали в група пред влекача. — Може би си заповядал на тях да го направят?

Капитанът на антиманкосите излезе напред. Бог да благослови капитан Стаб!