Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 60

— Да, боже, да! — изкрещях й и затворих.

Този „бибип“ глупак! Обажда се и всичко си казва!

— Някой да не е умрял? — каза регистраторът на турски. — Изглеждаш ужасно. Да отворя ли бара?

Излязох и се качих в таксито.

— Някой да не е умрял? — попита шофьорът.

Не отговорих и той подкара. Беше последната фаза на луната за месеца. На втори октомври щеше да е абсолютно тъмно. Беше го изчислил. Но така да нарушава мерките за сигурност…

Реакцията ми на момента беше такава, че да ме убиеш сега, не можех да си спомня останалата част от съобщението.

Шофьорът ме остави пред вилата. Влязох.

После изведнъж се сетих, че трябва да имам запис на разговора. Влязох в тайния офис.

Върнах записа.

Хелър беше в нюйоркски ресторант в центъра. Хауърд Джонсънс? Гледаше от телефонната будка към помещението и чакаше. От отражението му и огледалото виждах, че е с черна коса и тъмно лице. Носеше някаква работническа бяла престилка.

Превъртях записа още назад.

Поръча и изяде три хамбургера.

Телефонът звънна. Отиде в кабината. Свърза се. Пусна шепа монети в апарата.

И пак чух разговора. Моите възклицания бяха малко силни и трябваше да намаля звука.

Той беше адски неясен. Пак върнах назад. Не познавах никаква мис Блуфиш. Сетих се. Искаше да каже да не пускам зашеметяващия лъч при кацане. Естествено. Той ще е отдолу.

„Лампата на верандата“ значеше, че ще носи радиоизлъчвател. Не знаех, че е взел такъв със себе си.

Чак на третото прослушване разбрах за този „адрес“. Искал е да даде на Волтарианския Флот точните координати на това място на планетата. Щеше да последва кратка серия цифри.

Но естествено, аз знаех къде е.

Сега изведнъж се сетих защо е купил тази къща в пустошта. За площадка за кацане на влекача, „Принц Кавкалсия“!

Аха. „Да му изпразним стомаха“! Хелър си искаше сандъците!

Но имаше нещо повече от приземяване на влекач и съобщение за капитан Тарс Роук. Хелър възнамеряваше да използва тази къща за още нещо!

Пак прослушах записа внимателно. Сега забелязах, че когато го прекъснах толкова внезапно, той остана за малко край телефона и безпомощно примигваше. Постоя още малко замислен, след като затвори слушалката.

Опитах се да открия има ли някакво нарушение на Кодекса в съобщението му. Нямаше.

Но товарът. Хелър искаше този товар. Напредваше прекалено „бибип“ бързо.

Рат и Търб си бяха уредили почивка. Аз трябваше да мисля. И то бързо. Тогава ми хрумна! Съвършеният план!

Той ще направи доставката. Хелър ще предаде писмото. Аз ще забавя тръгването достатъчно, за да разгледам писмото в някоя от кабините. Макар че първото писмо бе написано отдавна, имах копие. Ако новото писмо съвпада с първото, щях да имам пластината, защото положенията ще съвпадат. И тогава щях да заповядам на антиманкосите да го убият.

Чакай. Не трябва да му позволявам да вземе предимство в случай, че не успея с писмото. Мога да претършувам товара.

В крайна сметка, това ще свърши работа.

Легнах си усмихнат.

По един или друг начин, Хелър щеше да бъде спрян.

Глава трета