Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 59

Какъв ще е следващият удар?

Глава втора

Казват, че светкавиците никога не падат по два пъти на едно и също място. Но очевидно няма закон, който да казва, че не падат две светкавици в един и същи момент.

Към четири сутринта най-сетне бях успял да заспя в самотното ми легло.

Изстрелях се като ракета от жестоко чукане по ратата на спалнята ми.

Отключих и отворих.

Новият пазач седеше и се блещеше опред с див поглед! Сочеше към портата с пощурял пръст. Започна да заеква, затова не чаках. Втурнах се към входа, като по пътя забърсах един автоматичен пистолет „Маузер“, надявайки се да има някой или нещо, пърху което да мога да си излея яда.

Нямах такъв късмет. Беше шофьорът на такси.

— Султан Бей! Ела бързо! Има личен извънградски разговор за теб! В хотел Дрегз.

Бях като зашеметен. Току-що събудил се и гроги, шокиран, изобщо не можех да си представя кой може да ме търси. Една откачена идея, че може да е Ломбар Хист от Волтар упорито цепеше мозъка ми. По това бе невъзможно, времево и пространствено. Може би е някой, който оспорва собствеността ми пърху Утанч!

Втурнах се обратно в стаята, сложих някакви дрехи и полетяхме по неравния път за Афийон. Беше малко рано за камили и каручки, така че пристигнах ме бързо.

Влязох в хотела. Дежурният на регистратурата веднага ми посочи към телефонната кабина. Грабнах слушалката. „Пощи, Телефони и Телеграфи“ в Турция обикновено са горе-долу добре. Месечният оператор се бе забързал.

— Султан бей, ще опитам пак да се свържа с Истанбул. Одеве затвориха.

Чух мърморене. После някой се обади. За мен? Не.

— Султан бей от Афйон ли е?

Казах:

— Да, да!

— Обажда се операторът за презокеански свръзки. Изчакайте.

Изчаках.

Обади се друг глас.

— Това Султан бей от Турция ли е?

Казах:

— Да, да!

— Тук е операторът за презокеански свръзки от Рим. Изчакайте.

Изчаках.

Някой друг се появи на линията. Британски акцент.

— Това Султан бей от Турция ли е? Казах:

— Да, да!

— Тук е операторът за презокеански свръзки от Лондон. Изчакайте.

Изчаках.

Звук на много монети, пуснати в апарат.

— Здравей, Султан бей!

В името на всички богове на земята! Беше ХЕЛЪР!

— Това ли е старият ми приятел от Академията? — каза той на английски.

— Да — казах аз, а мозъкът ми трескаво мислеше как да го накарам да млъкне. Всички международни разговори се следят от Националната агенция за си-гурност на Съединените Щати! Засичат ги по сателит!

— Ние тук в Харлем правим сватба. Датата е втори октомври, веднага след залез слънце. Ще оставим лампата на верандата светнала.

— Божичко — казах аз. Как да го накарам да млъкне?

— Тържеството бъде изискано, така че не води старата мис Блуфиш. Тя е боклук. Ама доведи непременно онзи принц Кавкалсия. Ще му изпразня стомаха.

— Боже мой! — казах аз.

— Ние разчитаме да дойдеш, защото трябва да пишем на капитана, че си добре. А адреса, на който Той…

— Довиждане! — извиках аз. — Довиждане! Ще бъда там. Довиждане!

Истерично затворих. Телефонът иззвъня.

— Тук е операторът за презокеански свръзки от Ню Йорк. Приключихте ли с разговора?