Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 63
Л. Рон Хабърд
Онези ядосани и отмъстителни лица бяха като балсам за мъките ми. Сега вече не само аз и Ломбар имахме зъб на Хелър!
Глава четвърта
В салона за екипажа на влекача капитан Стаб ме погледна с възхищение.
— Без съмнение съвършено се справихте с положението, офицер Грис.
Малките му като копчета очички блестяха от другарско чувство.
— Нищо работа — казах аз. — А сега да се залавяме за работа.
Извадих една волтарианска координатна система на планетата и няколко геологопроучвателни карти и му показах точно къде е мястото, където трябва да се приземим.
— И после го убиваме? — каза капитан Стаб.
— Това не е сигурно — казах аз.
— Първо го изтезаваме?
— Капитан Стаб, наистина смятам, че се разбираме отлично. Но имаме проблем. Той притежава нещо, което трябва да взема. Ако не успеем сега, друг път.
— О — промърмори недоволно. Но просветна. — И веднага щом го вземеш, го убиваме.
— Точно така.
— Добре! — каза той.
— Стратегията ни ще бъде да го държим спокоен, да не го стряскаме. Да го накараме да мисли, че му сътрудничим.
— Това е мъдро — каза Стаб. — И след това можем да го изненадаме.
— Точно така — казах аз. — Сега, той иска да му занесем онези сандъци долу в хранилището. Има вероятност този път да не получим това, което искаме и да се наложи да му ги дадем. Но ако го получим, искам да саботирате предаването им.
— Мислех, че вече сме го саботирали? — каза Стаб.
А, Ломбар ги е уведомил по задачата.
— Ами, не е достатъчно — казах аз. — Той е много хитър и нечестен.
— Като всички имперски офицери — каза Стаб. — С изключение на присъстващите, разбира се, имам пред вид теб.
— Всъщност, аз така и не успях да стана имперски офицер. Вместо това ме изпратиха в Апарата.
— Не си имперски офицер?
— Не — казах аз истината. — Само един второстепенен изпълнител в Апарата.
Протегна ръка и ме потупа.
— Ти си добър човек, офицер Грис.
В салона за екипажа се разнесе топлина.
— Проблемът е — казах аз, — как да извадим сандък 5 от хранилището.
— Хранилището и подовите плочи са здраво заключени!
— Надявах се да знаеш някакъв начин.
Той помисли. Извика един от двигателните инженери. Излязоха. След малко се върнаха. Капитан Стаб каза:
— Има един малък авариен изход от двигателното помещение. Строят ги задължително. През него може да се провре един. Оттам се излиза в долното хранилище. Заобикаля всичките му запечатани докови плочи. На теория по време на полет доковите плочи не се запечатват. Слиза се от двигателното помещение в хранилището и оттам през тях в случай, че входът на двигателното помещение автоматично се е затворил поради прегряване. Във Флота измислят подобни глупости.
След няколко минуги бях в хранилището. Светнах с фенер. Сандъците си бяха на мястото, прилежно подредени. Сандък номер пет беше точно там, където го помнех — най-отгоре.
Оставих те да свършат работата. А тя никак не беше малко. Трябваше да разопаковаме кутията парче по парче. Съдържаше много тежки предмети. Прехвърлихме ги горе в двигателното помещение. Искам да кажа, те ги прехвърлиха. След това заковахме сандъка и прехвърлихме нещата навън.