Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 21

В първия момент си помислих, че просто стои права. И след това видях мускулите на голия корем!

На светлината на пламъчето коремът й се движеше и се извиваше без ни едно трепване на останалата част от тялото. Истинска танцьорка на кючек!

Елечето покриваше гърдите й. Шалварите покриваха бедрата й. Но голотата между тях беже жива!

След това, в ритъм с движещите се мускули, тя започна леко да удря по тъпана. Заудря по-силно и краката й започнаха да се полюшват. По-силно и цялото й тяло започна да се полюшва. Коремните й мускули се свиваха и се извиваха и хълбоците й подскачаха!

О, небеса!

Това стигаше да докара един мъж до ЛУДОСТ!

И през цялото време очите й бяха скромно сведени надолу.

Но какво правеше сега? Между всеки две удряния по тъпана тя вдигаше ръка към лицето си.

Повдигаше воала!

Малко по малко, хълбоците й започнаха да подскачат все повече и повече, едновременно с това повдигаше последователно едното стъпало, после другото. Започна да си тананика песен без думи в ритъма на тъпана.

Изведнъж, с вик, тя подскочи във въздуха!

Воалът падна.

Тя се наведе, хълбоците й подскачаха, подскачаха, коремът й се свиваше и отпускаше, дланите и ръцете й се виеха. Очите й не се откъсваха за миг от мен и пламтяха!

Беше СТРАХОТНА!

Никога преди не бях виждал такова лице!

Дъхът ми спря. Сърцето ми се качи в гърлото. Досега в живота си не съм бил толкова възбуден.

Започна да си вдига стъпалата по-високо. Тамбурата започна да бие по-диво. Заудря я последователно по дланта, и лакътя и после ИЗЧЕЗНА!

Скачаше през светлината на пламъка, преобръщаше се във въздуха, въртеше се, навеждаше се и се спираше — очите й горяха така, сякаш щяха да пробият дупки в мен!

Подскачаше високо във въздуха.

Политаше нагоре — с големи подскоци. Тъпанът биеше все по-бързо и по-бързо. Самата тя се въртеше и подскачаше все по-бързо и по-бързо. Беше като вихър на фона на жълто-оранжевия огън.

Никога досега не бях виждал такъв танц!

Собственото ми тяло започна да се извива в ритъм с нейното.

Изведнъж тя подскочи много високо, силно извика и се озова с кръстосани крака върху възглавницата си. Застана абсолютно неподвижно.

Но очите й ме пронизваха като два тлеещи въглена!

Не можех да овладея дишането си.

Тя посегна със светкавично движение и грабна лютнята. Притисна я до себе си. Изсвири един акорд.

Очите й пареха — впити в мен!

Запя с пулсиращ, наситен със страст глас:

„Славеят трепереше в мъжката му ръка. Шийката, пулсираща от страх, бе извита в миг на дива страст. Мили, не ме забравяй, когато няма да ме има, ако ме убиеш от любов!“

Беше прекалено много! Викнах й:

— Не! Не! О, небеса, никога няма да те убия!

Това преля чашата. Твърде високо!

Тя се сви от страх. Втурна се към вратата с вик на уплаха и изчезна. Хукнах след нея. Късно. Вратата на стаята й бе залостена с метална решетка.

Седнах в дворчето, превит от неудовлетворена страст, потънал в угризения.

Останах там до изгрев слънце, без да свалям поглед от онази врата.

Тя не излезе.

Глава шеста