Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 19

От стаята се чу шептене, но беше трудно да се определи дали наистина някой шепти, макар че бях долепил ухо до вратата.

Вратата към градината се отвори и затвори. Видях Мелахат в двора. Махаше ми. Две от малките момчета изтичаха към нея. Тя се наведе и им прошепна нещо.

Момчетата хукнаха към другата част на къщата. Металически звук и вратата към градината се отвори, после пак се затвори и залости.

Мелахат се приближи до мен.

— Тя каза…

— Видя ли я? — прекъснах я аз. — Как изглежда?

— Беше зад една завеса — каза Мелахат. — Каза, че не й била определена прислуга и понеже видяла от прозореца двете момчета, искала те да й прислужват.

— О, разбира се — казах аз. — Диво пустинно момиче. Ще се чувства самотна без прислуга.

— Знаех, че ще се съгласиш, затова временно ги назначих за нейна прислуга.

— О, назначи ги за постоянно. Тя ще остане дълго тук.

Наистина щеше да остане. Принадлежеше ми, тялом и духом. Изглежда пак бе пуснала душа.

— Май пак се къпе — казах аз.

— Мисля, че къпе малките момчета. Бяха доста мръсни.

Сигурно беше така. След около десет минути едно от момчетата излезе от вратата към градината и дойде в двора. Беше това, което най-често сритвах. Косата му бе мокра и кожата му изглеждаше две бои по-светла. Носеше бродиран панталон и бродирано елече. Откъде ги е взел? Турски националем костюм! О, естествено, диваците от пустинята!

— Утанч — нахално заяви момчето, — каза, че е най-добре Султан Бей да се изкъпе и да облече тюрбан. Каза, че изглежда много неугледен, за да му пее!

Започнах да го ритам, но помислих и спрях. Чак сега проумях значението на вестта. Аха! Тя смята веднага да се заеме с работата!

Побързах. Взех си душ. Отидох в стаята с дрехите и изрових плат, който можех да увия около себе си като тюрбан, а също и кафтан.

Най-накрая излязох. Мелахат, Карагьоз и двете малки момчета се бяха заели със салона. Сега се радвах, че разреших на Карагьоз да купи всичките тези килими. Прислугата бяха сковали миндер и бяха сложили отгоре възглавници. Посочиха ми, че трябва да седна там. По средата на пода имаше купчина възглавници, на известно разстояние от миндера и по-ниско.

Карагьоз намали осветлението. Очевидно така у бяха заръчали. Поставиха две газени лампи, кои-о хвърляха мека жълто-оранжева светлина.

Прислугата се изнесе.

Седях на миндера с кръстосани крака и чаках танч.

Глава пета

След около двайсет минути вратата на салона леко се открехна. Усетих, че зад процепа има око. Но знаех колко срамежлива, скромна и притеснителна е тя и се боях да не я изплаша с някое по-рязко движение, затова седях неподвижен.

Вратата се отвори още малко. Като сянка, тя се промъкна през нея. Спря се. Жълто-оранжевата светлина я докосна.

Беше облечена в шалвари и много стегнато елече, което скриваше гърдите й, но шията и корема бяха оголени. Не носеше пантофи и ноктите на краката й бяха ярко червени. Около гарваново черната й коса имаше венец цветя. Беше с воал!