Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 17

Хей, та това беше даже много добре. Значи уредите, които препращаха сигналите от подслушвателните устройства в Хелър, бяха точно над главата му.

— За момента става — студено казах аз. — Това ли е всичко?

Кимнаха.

Пак разклатих леда в чашата.

— В такъв случай изчезвайте. Зает съм.

Излязоха навън под жаркото агънце.

Аз ликувах. Сега ги държах здраво в ръце. Скоро ще имам кодовата хартия и ще мога да подправям докладите на Хелър до Волтар. И тогава БУМ! Край с Хелър.

Сладък е животът!

Глава четвърта

На следващата сутрин, изведнъж, внезапно и прекрасно, животът стана много по-сладък. Шофьорът на такси се втурна при мен.

— Бързо! Бързо! Утанч ще бъде тук след два часа!

Моята нова турска танцьорка!

По това време тъкмо бях седнал да закусвам. Скочих и хукнах към двора. Подноса с кайве се обърна и прегазих с крака остатъка от крехките чаши.

Шофьорът като че ли искаше да ми каже още нещо. Спрях се пред него.

— Трябват още пет хиляди долара за камилата и шофьорите на камиона. Налага се да им ги дам преди да я докарат тук.

Бугнах му петте хиляди в ръцете. Той ги взе.

— Къде е стаята? — попита той.

Аз потичах още малко. Вилата разполагаше с много стаи. Имаше една особено голяма, от която се излизаше в ограден кът от градината и която имаше собствена баня.

— Това ще е нейната стая.

Той огледа ключалките от вътрешните страни на вратите.

— Ще трябва да се обадя на ключар веднага да дойде и да сложи по-здрави ключалки — каза той. — Тя е много срамежлива и се страхува от всичко.

Обади се на ключар и се върна.

— Веднага ще дойде. Ще струва още десет хиляди турски лири.

Дадох му ги.

— Видя ли я? — попитах аз. — Как е тя?

— Сега нямам време за разговори — каза той, хукна към колата и потегли с голяма скорост.

Повиках Мелахат Ханъм, домакинката.

— Веднага приготви тази стая.

— Аз приготвих една друга по-малка стая — каза тя.

— Не, не, приготви тази.

Прислугата се разтича, премести в стаята най-хубавите килими и нагласи всичко.

Ключарят пристигна с един стар камион и веднага се зае да дупчи, да чука и трака. Поставяше украсени турски железни решетки от вътрешната страна на вратите. Още двама помощници пристигнаха с друг камион. Донесоха съвсем нови брави, последна мода, и започнаха да ги поставят.

Прислугата обикаляше в кръг, под моите крясъци изнесоха всичко, което бяха донесли, върнаха каквото бяха изнесли, забравиха кърпите, не можаха да ги намерят, взеха моите кърпи и ги окачиха в банята.

Градинарят забързано обикаляше градината да къса цветя и да ги пълни във вази.

Най-после бяхме напълно готови.

Зачакахме.

Няколко пъти излизах на пътя и се оглеждах. Все още никаква Утанч. Минаха четири часа. Тъкмо бях решил да ида в тайната стая и да видя как вървят нещата с Хелър, когато се втурна едно от малките момчета и закрещя:

— Камионът пристига! Камионът пристига!

Беше голям камион. Не можеше да мине през портата. На него имаше осем работника. Беше натоварен догоре с метални сандъци!

Осемте работника скочиха долу и един по един започнаха да пренасят вътре големите сандъци. Карагьоз ги напътстваше и им показваше в коя част на стаята да стоварят всеки един.