Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 187

Опитах се да се обадя на Мадисън. Майка му казваше, че го няма. Побеснях. Крачех напред-назад. Точно това не биваше да се случва! Той наистина щеше и направи Хелър известен!

Една разходка в Сентръл Парк някак ме охлади. Върнах се и минах покрай вестникарския щанд във фоайето.

Седмичното списание за новини „Слайм“ току-що беше доставено. Търговецът отваряше пакета.

И там, на предната корица, беше Хелър! Очила, стърчащи зъби и всичко останало!

Същата история! Нещата вече придобиваха национален мащаб!

Повярвайте, не спах добре онази нощ!

На сутринта беше още по-лошо!

Извънградските вестници бяха публикували материала. А нюйоркските вестници го бяха преместили на първа страница!

Всички наричаха Хелър „Гениалното хлапе“!

Богове! Мадисън беше взривил бомбата!

Телефонирах. Майка му каза, че все още го няма. Казах с убийствен глас:

— По-добре да го има!

— О, господин Смит ли е на телефона? — попитя тя. — Г-н Смит, той иска да отидете на „Мес Стрийт“ 42, горния етаж на склада!

Проверих дали специалният ми „Колт Питон 357 Магнум 38“ е зареден. Не беше чудно, че хората искаха да застрелят тоя Мадисън! Той беше некомпетентен! А сега вероятно се криеше!

Едно такси ме закара в центъра на западната имдустриална зона. Скърцайки със зъби, тръгнах по една тясна уличка. Ето го и онзи „Ескалибур“! Всичките хромирани тръби на ауспуха бяха излъскани. Някакъв човек седеше в него. Едната му ръка беше превързана през рамото. Джамбо! Онзи, който се беше опитал да нападне Хелър с камерата!

— Ти ли си Смит? — каза той, като държеше „леопард“ с рязана цев в здравата си ръка. Това беше странен обрат. Дръпнах се настрани и се приготвих да издърпам пистолета, като се чудех дали мога да се преборя с „леопарда“.

— Хей, Смит! — извика глас отгоре. Беше Мадисън, надвесен през един от онези наклонени заводски прозорци.

— Очакват те — каза Джамбо.

Изкачих няколко мръсни етажа. Озовах се на един огромен горен етаж.

Беше ФРАШКАН с хора, машинописки и бюра. Странни птици с килнати на тила шапки и цигари, увиснали в устите, разнасяха на машинописките разни неща за печатане. Други тичаха наоколо, някои със запечатани пощенски чанти, готови за пращат. Новинарски телеграфи щракаха до една стена. КАКВА ЗАЕТОСТ!

Мадисън стоеше точно до вратата на един кабинет в дъното. Минах през бъркотията, замаян малки от дима на марихуаната, но повече от ярост.

Той беше лъчезарен, с грейнал поглед.

— Как ти се струва? Това е само първата стъпка!

— Ти го правиш ИЗВЕСТЕН! — изкрещях му аз.

Той изглеждаше малко озадачен.

— Ама разбира се! Начало на цитата Мадисън винаги си върши работата край на цитата подзаглавие Известен експерт по връзки с обществеността… — Той спря. После каза: — Ти още изглеждаш ядосан!

— Разбира се, че съм ядосан! — изпищях му.

— Майка ми каза, че си звучал гневно тази сутрин но телефона. Затова си помислих, че е ио-добре да ти покажа. Тези хора тук са трийсетте репортери с най-голямо въображение, които успях да открия за толкова кратък срок. Те пишат и разпращат новини за „Гениалното хлапе“ на всеки вестник по света. Имам доверието на Уистър. Сега му създавам широка известност. Не одобряваш ли?