Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 146

Най-накрая включиха един арабски управител за извънредна помощ от Саудитски Йемен и той каза на развален английски, че било по-добре да попитат местната операторка в Хеъри Таун, Ню Йорк, защото бил чувал, че неговият крал ходил там веднъж и гой трябвало да му телефонира за някакъв дворцов шут. И така, местната операторка се прибави към бъркотията но линиите и каза ами, добре, ще попита иконома в близкото имение на Роксентър — Покантикъл се наричало — и може би той щял да знае как човек може да се обади на Делбърт Джон Роксентър. Четвъртият помощник-иконом се включи в линията и каза с високомерен тон, че ако не се обаждала госпожица Агнес, всички подобни позвънявания щели да бъдат отнасяни до адвокатите от „Суиндъл и Крауч“ на Уолстрийт.

Така че администраторката от „Суиндъл и Крауч“ също се присъедини и беше ужасена. Никой никога не се обаждал на Дълбърт Джон Роксентър! Трябвало да бъде докладвано в полицията!

Дойде ми страхотна идея. С твърд глас казах:

— Включете господин Бери в разговора!

Тя каза:

— О, съжалявам, но господин Бери е в специалния си кабинет в сградата на „Октопъс Ойл“ на Роксентър Плаца. Той има уговорена среща с господин Роксентър в десет и днес няма да бъде тук.

Въздишка на облекчение мина от Ню Йорк през Лондон до Саудитски Йемен. Бяха скрили Бог в бърлогата му. Сигурен съм, че повечето от тях са си направили почивка за кафе, за да отпразнуват момента, в който са излезли от разговора.

Момичето от хотелския номератор каза:

— Това е само на няколко пресечки надолу по улицата! Ще ви свържа.

Магия. Четвъртият помощник-администратор в офиса на господин Бери в сградата на „Октопус Ойл“ имаше дупка в програмата точно в един часа и можеше да ме приеме.

Разбира се, взех душ, сложих лейкопласт на червеното място, за да го предпазя и се облякох в колкото се може по-федерално изглеждащ агентски костюм. Лъснах документите си и точно в един часа седях с широкопола шапка в ръка пред металната ограда на защитеното с армирано стъкло бюро на четвъртия помощник-администратор в специалния офис на господин Бери в сградата на „Октопус“. В един и петнайсет той се върна от обяд.

Вдигнах високо документите си така, че той да ги види през стъклото. Той седна зад бюрото си. Каза:

— Съжалявам. Нямаме никакви нареждания за Сената днес.