Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 145

Крещеше нещо. Бях твърде далеч, за да разбера думите. Беше ме съзряла, когато пресичах улицата Сочеше ме и виеше.

Все още държах телескопа в ръка. Доказателство! Беше разбит. Бързо го пъхнах в един кош за боклук наблизо и се върнах в скривалището си.

Тя отново ме беше видяла!

Не можех да разбера какво крещеше. Сочеше на долу към мен и размахваше калъфа и пистолета.

Полицейският отряд!

Изляха се от колите. Втурнаха се да заемат позиции.

Разпознах мъжа в третата полицейска кола! Беше инспектор Булдог Графърти!

Това изискваше тройно премисляне! Това побъркано същество там горе сочеше към мен. Все още ме виждаше! Размахваше пистолета и калъфа на телескопа.

Геният ми дойде на помощ. Издух белите си дробове и извиках:

— Прикрийте се! Това е лудата Меги! Снайперистката от Таймс Скуеър!

Полицейският отряд се разпръсна като дим!

Мощна ударна вълна от стрелба с пушки!

Маргарита Помпом Пизаз, надупчена на решето, започна да пада от покрива с дълго, бавно, дълбоко гмурване и се разпльока на паважа.

Винаги можеш да разчиташ, че полицията ще си изпълни задълженията. Особено в такъв случай.

Графърти се увери, че на покрива няма други Снайперисти. После отиде до трупа и го обърна с крак.

— Драги съграждани — каза той с ръчен мегафон на иначе празната улица, — сега вече можете да излизате и да си вършите работата. Най-важният интерес на полицията е да защитава данъкоплатците. Улиците отново са безопасни благодарение на Булдог Графърти. — Дали се беше кандидатирал за нов кабинет или просто се приготвяше да съобщи на града, че ще взима повече пари?

Оттеглих се с умерена крачка.

Един земен поет веднъж беше казал, че адът не познава по-голяма ярост от тази на пренебрегнатата жена. Трябва да е имал предвид Маргарита.

Беше ми малко трудно да си вървя със сачма в бедрото.

Глава шеста

Беше време за строги мерки. Бе дошъл часът за мобилизиране на армията, танковете и артилерията. Беше напълно ясно, че Хелър е по-опасен, отколкото изглежда. Даже опита да поставиш стаята му под наблюдение можеше да ти струва живота. Задникът ми свидетелстваше за това. Докато се добера до уединението на хотелската си баня, бях напълно сигрен, че раната е почти смъртоносна и си представях нежната сцена, в която Утанч идва, за да извади смъртоносния куршум, докато аз стоически и стена по мъничко. Но за нещастие сачмата не беше проник-нала в плътта и просто изпадна от панталона ми, когато го свалих. Обаче ме беше одраскала! Чувствително! Червеното петно беше около четвърт инч в диаметър!

Не, не можех да действам, рискувайки да умра за сметка на Хелър. И така, както си седях на една страна в богато украсения хотелски стол, вдигнах богато украсения в бяло и златно телефон и се обадих в офиса на Роксентър.

Това предизвика доста голямо объркване при хотелския номератор. Казах им с кого искам да говоря, а те не ми повярваха. Реагираха така, сякаш се опитвах да позвъня на Бог.

Най-накрая шефът на хотелския номератор намери шефа на Аварийната помощ към телефонната компания, който се свърза с главния шеф на комуникациите на град Ню Йорк. Всички те казваха, че трябва да се обадя на компанията „Октопус Ойл“ в Охайо. Аз се противопоставих на това и те казаха, че трябва да се обадя в компанията „Октопус Ойл“ в Ню Джърси. Спореха по телефона един с друг, сякаш това беше конферентен разговор. След известно време някой се сети да се свържат с шефа на информацията за спешна помощ към Континенталната телефонна компания, а той пък даде идеята, че може би Международната телефонна компания знае. Все по-вече и повече хора се присъединяваха към конферентния разговор. Изглеждаше сякаш никой преди това не се беше опитвал да телефонира на Делбърт Джон Роксентър и те не бяха сигурни дали това не е някак Светотатствено.