Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 144

Тя направи свиреп жест с пистолета.

— С теб е свършено! Обадих се в полицията, че на покрива има снайперист! Полицията ще пристигне всеки момент и ще те направи на парчета! Така че това е последният ти шанс!

Дръпнах се назад. Имаше големи климатични агрегати, разпръснати по целия покрив. Ако можех да се оттегля зад някой от тях…

Придвижих се назад!

Тя стреля!

Куршумът удари чупливия телескоп отстрани. Полетяха искри от електрониката му!

И аз полетях!

Моментално се скрих зад един климатик.

Тя стреля отново!

Придържах се към телескопа. Можеше да ми послужи като оръжие!

Като се придвижвах рачешката, се оттеглих по нататък, използвайки всеки безопасен квадратен инч!

Тя ме следваше!

Главата ми за момент остана открита. Смъртоносното „пфт“ на въздушния пистолет се съедини с дрънченето на куршум, който се удари в никаква ламарина точно до главата ми!

Тя беше дяволски добър стрелец! Убиец! Може би наемна убийца на млади години!

Втурнах се по-нататък! Отново надникнах. Една хавлия за баня, която се развяваше като пелерината на отмъщаващ конник — тя ме следваше!

Друго смъртоносно „пфт“ и фатално „дрън“!

О! Това изискваше стратегия от висша класа! И тоя полицейски отряд на път за насам? Това изискваше План „Тройно X“ на Обединените шефове на групата за максимална национална бойна готовност! Може би атомни бомби!

Оттеглих се в широк кръг през лабиринта от климатици. Като крещеше с пълно гърло „Предай се Веднага, «бибипецо»!“ и „Джеронимо!“ всеки път, които стреляше, тя ме следваше.

За да се върна до вратата, която водеше към покрива и да избягам, трябваше да пресека три открити пространства. Набрах кураж. Втурнах се през първото.

Тя стреля! Пропуск.

Приготвих се да пресека второто. Тя се отдалечаваше на кръгове от вратата, водеща към покрива, за да намери по-удобна позиция за стрелба. Изчислих момента перфектно. Хукнах!

Тя стреля! Пропуск!

Свих се зад един климатичен агрегат. Погледнах последната открита зона. Опасна! Държах живота си и ръце! Но не можех да остана на покрива с този пищящ демон!

Събрах сили. Втурнах се!

Усетих мощен удар в бута! Щипеше!

Като разбрах, че не съм получил смъртоноим рана, скочих на стълбището!

Успях да затворя вратата точно когато поредната сачма се разби в нея!

Заключих я отвътре. Като взимах по шест стъпа ла наведнъж, полетях надолу по стълбите! Чукаше по вратата на покрива горе! Безпомощен яростен вой! Това даде криле на краката ми! След двайсет и два реда стъпала надолу нахълтах във фоайето.

Там нямаше никого. Цялата суматоха беше горе.

Отворих вратата със замах, благодарен, че никога не се заключваха отвътре.

Вече на тъмната улица, отпраших. Пресякох я.

Полицейски коли!

Идваха по улицата, по три в редица! Пътят ми беше блокиран!

Гмурнах се в някакво подземно стълбище, което беше наблизо.

Едва тогава посмях да погледна назад и нагоре.

Тя стоеше на ръба на покрива! В едната си ръка държеше пистолет, а в другата размахваше нещо Калъфа на телескопа! Бях го забравил! Тя изглеждаше като някой демон на двайсет и два етажа към небето.