Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 147

Аз казах:

— По-добре ме пуснете да видя господин Бери или наистина ще съжалявате!

Той отново се вгледа в документите ми.

— Входът за служители е на сутерена — каза.

— Искам да видя господин Бери — казах твърдо.

— Господин Бери току-що се върна от една важна среща — каза той. — Изтощен е! Скандализиран съм, че си позволявате такъв тон!

Казах:

— Хващай се за оня телефон, синко, и кажи на господин Бери, че Делбърт Джон Роксентър ще бъде скандализиран, ако не се добера до него.

— Заплашвате ли ме? — Натискаше някакъв звънец. Двама въоръжени пазачи с пушки през гърди влязоха с трясък през вратата зад мен.

— Кажете на Бери, че съм дошъл тук, за да предотвратя един скандал! — казах аз. — Или това ще излезе във всички вестници!

Пазачите ме сграбчиха.

— Какъв скандал? — попита четвъртият помощник-администратор.

— Фамилен! — казах аз, докато се борех.

Четвъртият помощник-администратор вдигна бързо ръка към пазачите. Пък и беше време. Почти ме бяха изнесли през вратата.

Магия!

Две минути по-късно охраната ме държеше прав в средата на офиса на господин Бери.

Господин Бери беше даже по-съсухрен. Животът у се отразяваше зле. Имаше повече бръчки от сушена синя слива.

— Е, какво е това за скандала? — попита той.

Аз хвърлих по един поглед в двете посоки към охраната. Бери кимна. Те ме обискираха и ми взеха оръжието. Тръгнаха си.

— Евтино гориво.

— Това не е фамилен скандал.

— Ще стане, ако не успея да видя Делбърт Джон Роксентър. Евтиното гориво би могло да ликвидира цялото фамилно богатство.

Адвокатът от Уолстрийт помисли.

— Толкова евтино?

— Още по-евтино — казах аз. — Коварният заговор беше разкрит след дълго и внимателно разследване.

— Кой знае за него?

— Туидъл и аз. При това той не знае никакви подробности. Дойдох направо в Генералния щаб, когато бях сигурен.

— Какво е това гориво?

— Това ще кажа само на Делбърт Джон Роксентър.

— Не, не — каза господин Бери. — Вие ще кажете на мен, а аз ще кажа на него.

— Така казва всеки — скръцнах със зъби. — Тая работа е евтина като пясък. Мислите, че бих казал на някого другиго? Би ли искал Роксентър да кажа на някого другиго? Това нарушава стария фамилен принцип „Не се доверявай на никого!“.

— Аха — каза той замислено. — Разбирам какво имате предвид. Господин Роксентър е педант в придържането към фамилната политика. Но какво ще спечелите вие от това? Трябва да съм сигурен, че това е честна сделка.

— Враг — казах аз. — Лично отмъщение.

Изглеждаше разумно. Това беше нещо, което той можеше да разбере. Но той се колебаеше.

— Всъщност си мисля, че е по-добре да ми кажете. Нямате друг път към господин Роксентър. Нито един.

— Има — госпожица Агнес — казах аз, като се сетих за четвъртия помощник-иконом в имението Покантикъл.

— Ей, да го „бибип“! — каза господин Бери. — Казвах ли му да се отърве от тая „бибипка“! — Той се възстанови след нетипичното за адвокат избухване. Прокара уморено ръка по бръчките си на синя слива. — Добре — каза той най-накрая. — Ако си се решил, ще те подложа на тежки изпитания. Но ще се окажеш с камък на шията в Ийст Ривър, ако става въпрос за нещо непочтено.