Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 131

— Да.

— Добре. Тогава ще дойда с теб.

Радостта ми се надигаше на големи вълни!

— Като заговорихме за момчетата, май е по-добре да се връщам сега, за да се убедя, че си спят мирно в леглото ми. — Тя стана доста рязко и изчезна тичешком. Отпуснах се назад. Внезапно се сетих, че с течение на времето, както тя беше казала, ония две „бибип“ момчета ще заприличват все повече и повече на Рудолф Валентино и Джеймз Капни. Малко бях объркал сметките. Имах две малки момчета за съперници и от този момент нататък щеше да става все по-лошо.

Но после се изтегнах с наслаждение. Наистина бях спечелил. Тя беше дошла в леглото ми и щеше да идва отново и отново!

Сега нямаше нищо между мен и окончателиии крах и смърт на Хелър.

Колко сладък беше животът!

Колко сладък!

ЧАСТ ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

Глава първа

Макар че се опитвах да ускоря нещата, не можахме да потеглим на следващия ден. Утан трябваше да заведе двете момченца на фотограф в града, за да има техните портрети, а след това да се сдобие и със рамки за тях.

Те наистина доста приличаха на актьорите или поне на начина, по който актьорите бяха изглеждали ни гази възраст, ако въобще може да се каже, че едно малко момче прилича на нещо. Бяха непоносимо самодоволни по повод на новия си външен вид. Дори собствените им майки не ги познаха и твърдяха, че дяволите са си свършили работата. И аз мислех така. Най-вече за това, че се бяха родили!

Освен това Утанч трябваше да си стяга багажа и, божичко, когато свърши, имаше наистина пет тежки куфара!

Верен на обещанието си, че тя ще се грижи за парите, й дадох 100 000 щатски долара и й казах, че това с всичко, което имам. Изглеждаше цяло състояние, но аз бях предпазлив: казах й да внимава със сметките, така че да ни останат пари, когато се върнем вкъщи.

И така, с много суетене, бързане и тичане, на следващия ден тя, аз и пет куфара отлетяхме в облак реактивно гориво.

Сега, за да получите някаква представа за това, колко трудно бе да се добереш до Вашингтон — столицата на Съединените щати, където трябваше да свърша първата си работа — и за да получите представа за трудностите, с които се среща един служител от Апарата в опитите да изпълнява задълженията се, ще се спра накратко на това пътуване.

Първата ни спирка беше в Рим. Очевидно Утанч беше телефонирала предварително за резервации. Вярно, че едно срамежливо, диво, пустинно момиче е уморено да понася лишения, но почти не очаквах че ще отседнем в хотел „Салваторе Манифико Комиозо“ — бижуто в центъра на града. Всъщност, аз щях да се загубя, ако трябваше да се ориентирам сам в града! Но Утанч, надничайки над фереджето си, изглежда наблюдаваше пътните знаци и схващаше, че италианският таксиметров шофьор обикаля, за да направи по-голяма сметка.

На чист италиански и с чист сарказъм тя му каза:

— Слушай, кастриран фукльо, ако си мислиш, че можеш да ме метнеш, само защото съм безпомощната съпруга на един шейх, откажи се от намеренията си! Ако не тръгнеш по правилния път моментално, ще ти мушна една кама в „бибипа“ и ще я закарам чак до сливиците!