Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 129

Резетата на Утанч се вдигнаха с дрънчене.

Вратата й се отвори!

Двете момчета се втурнаха към нея като стрели.

Отправих се ликуващ към аудиоактивиращия се уред. Включих го.

Тишина!

Не, някакъв тих далечен шум. Помислих си, че устройството не работи. Припряно извадих упътването — не бях го прочел преди това.

Устройството беше проектирано да се поставя отгоре върху рамки на картини! Пишеше да не се поставя никога под мъхести предмети. Боже, бях го поставил под килим!

Увеличих приемането на звука докрай. Само някакъв звук от време на време, когато някой рязко повишаваше глас.

Не можех да разбера каква е реакцията й!

Тя не дотърча до стаята ми, за да ми благодари. През устройството не идваше достатъчно информация, за да бъде ясно каквото и да било.

Мина почти час и то какъв напрегнат час!

И после, какъв беше тоя шум? Течаща вода? Да, течаща вода.

После изведнъж песен. Утанч пееше! Тя изпя:

Ела гърба ми да измиеш, малък Руди. Сапуна ти подай ми, малък Джеймз. Целувчица ми дайте сълзите да прокуди. В прегръдка аз да чувам само нежни имена. А после в спалнята задружно ще отидем И аз ще ви покажа още по-красиви чудеса.

Почти се разридах от облекчение. Очевидно те имаха някаква младежка прилика с филмовите звезди. Всичко беше наред! Бях преминал през такова напрежение, че не бях ял почти нищо през цялата седмица. Поръчах да ми донесат един чудесен ранен обяд. Плата схункар бегенди („Нейно Величество го обичаше“), задушено агнешко с накълцани патладжани, кадън гьобеги („Женски пън“) за десерт. Преглъщах всичко това е помощта на стомни с шира, а после се отпуснах, за да си пия кайвето. Великолепно.

Към два следобед устройството отново се оживи. Вдишах слушалката. Звън от цимбал? Да, и още един, и още, и още един. Някакъв танц!

А носле гласът на Утанч се чу много силно. Тя БЕШЕ доволна. Пееше:

Една целувка малка отиде на пазар, Една въздишка малка остана си дома. Една прегръдка малка разплака се „Хлъц, хлъц!“ И всички в пяната запъшкаха доволно.

Нямах представа как да разбирам това. Може би устройството беше дефектно. Никога преди това не бях чувал тази приспивна песен.

Трябваше да приготвям много неща като костюми, да броя пари и така си убивах времето, докато очаквах Утанч да връхлети в стаята всеки момент, за да ми благодари.

Вечерта настъпи. Е, каквато беше срамежлива, сигурно щеше да изчака нощта. Взех вана. Направих си вечеря. После я ядох сам продължително. Не беше много вкусна.

Проверявах устройството от време на време. Внезапно някакъв звук от сблъскване. Саби? Танц със саби? Трябва да е от ударите с крак и дрънченето.

А после започна да долита гласът й, извисен в някаква песен:

Малки, мънички крачета по моето коремче, Танцуват като феи, тичайте, тичайте, тичайте. Нагоре и надолу скачайте, скачайте нагоре и надолу. Вкарай го, вкарай го дълбоко, дълбоко, дълбоко Ти вдигни се, ти вдигни се, цъф, цъф, цъф. А ти ела, ти ела, бум, бум, БУМ!