Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 133

— Моля, изпратете ни студена вечеря. Пилешка салата и „Лийбфраумилх“ от 54-та. И може би малко шербет от портокали. А, да. Поръчайте лимузина, за предпочитане Кадилак, за девет сутринта. А сега се омитайте. Напълно съм изтощена.

Каза всичко това на чист английски. Обаче я пипнах. Туристическият разговорник се подаваше от чантата й. Мистерията беше разкрита!

Отидох във всекидневната с багажа си, така че тя да може да заключи вратата. В края на краищата трябва да беше уморена след всичкото това пътуване и пазаруване. Аз бях пристигнал!

Можех да се захващам за работа!

Глава втора

Лекотата, с която можеш да се добереш до среща с някой сенатор в Съединените щати, е умопомрачителна. Просто казваш на секретаря му, че си шеф на местен профсъюз от родния му щат и хоп! — ето те при него!

Вече не бях облечен като шейх, разбира се. Приличах много повече на сицилианец във вталения и модерен костюм от три части и тъмна широкопола мека шапка, макар че бях доста едър за сицилианец.

Сенатор Туидъл седеше зад бюрото си, обграден с американския флаг от едната страна и с флага на родния му щат Ню Джърси от другата. Беше самото олицетворение на благороден политик — с руса, загладена назад коса, патрициански, макар и малко алкохолизиран външен вид, почтени обноски и дълбок звучен глас. Мъж, на когото можеш да имаш доверие. Той беше контактът с мафията, даден ни от Гунсалмо Силва. Беше освен това и човек на Роксентър.

— Седнете, седнете — каза той. — И какво можем да направим за вас? Винаги се радвам да срещам хора от съюзите.

— Сенаторе — казах, като взех един стол и отказах пурата, която щеше да ме обгази до смърт, — какво бихте направили, ако ви кажех, че нефтените интереси на Роксентър — всъщност на целия „Октопус“ — са в голяма опасност от конкуренция.

— А-ха! — каза той. — Веднага бих грабнал онзи телефон, за да се обадя на адвокатите му!

— Е, сенаторе — казах, — твърде деликатно е, за да звъните по телефона, а и както ги подслушват… Освен това въпросът е твърде деликатен, за да го отнесете до адвокати.

— Искате да кажете, че желаете да говорите със самия човек?

Беше слисан.

Въртеше пурата из ръцете си. Остави я. Отвори едно чекмедже и извади половинлитрова бутилка „Джак Даниълс“. Взе една бутилка газирана вода, с която компанията снабдява Сената безплатно. Наля две питиета. Аз се направих, че пия от моето. Той гаврътна своето.

Облегна се назад:

— Млади човече, харесва ми вашата външност. Очевидно вие не можете да разпознаете опасността, дори да ви е под носа. Освен това е очевидно, че не познавате въпросния човек. Не че някой някога ще го постави под въпрос, разбирате ли, така че не ме цитирайте.

Почеса страната си с възпълничка ръка. Наля си друго питие и го сръбна. Облегна се назад.

— Млади човече, харесва ми вашата външност. И всяка услуга за Роксентър е услуга за мен. Разбирате ли? Не ме цитирайте.

Аз кимнах.

— Познавате ли някой от фамилията? — попита той. Аз поклатих глава. — Добре, възпитанието на младите е свещена мисия на по-опитните. Аз гласувам с две ръце за всички разходи по образованието. И за всички разходи, спонсорирани от съюзите — каза той бързо. — Има някои неща, които не са в статията за Роксентър в „Кой кой е“. Ако не ги знаете, до никъде няма да стигнете с Делбърт Джон Роксентър. Но не ме цитирайте.