Читать «Планът на нашествениците» онлайн - страница 35
Л. Рон Хабърд
Стремително падахме надолу по транспортните тунели, а гнусната смрад вече ме задавяше. Излязохме на минус етаж 501. Вонята беше страшна — понякога не махаха останките на умрелите, а ги зарязваха в килиите, докато потрябват за други затворници. Най-често просто хвърляха новата жертва при трупа.
Заобикаляше ни дълга дупка с плесенясали гъсти телени мрежи вместо стени. Иззад преградата на тока с високо напрежение ни гледаха няколко чифта хлътнали очи. На по-горните етажи бяха разположени тайните лаборатории на апарата, а тук в някои от килиите се намираха свидетелствата за тяхната научна работа — изродени, разкривени остатъци от изоставени експерименти, още живи, зловещи и забравени от всички.
Ломбар вървеше напред в черната си генералска униформа, поклащаше в ръка жилото и не поглеждаше нито за миг встрани, глух за стоновете и молбите, които ни съпровождаха.
Завихме зад един ъгъл и се озовахме в малка стая, мъждиво осветена от зеленикава светлинна плочка. В далечния край се виждаше клетка, по-здрава от обикновените, твърде ниска, за да стои някой изправен в нея. Ломбар натисна бутон и вратата отскочи наляво.
Джетеро Хелър се излежаваше на студен каменен одър. В слабата светлина успях да видя, че носи белия си някога панталон, но му бяха взели блузата и обувките. Никой не се бе погрижил за раната от парализиращия кинжал и кръвта бе засъхнала по рамото му. Китките му бяха стегнати в електрически белезници — от онези, които непрекъснато дразнят кожата. Наоколо нямаше съдове за ядене, значи най-вероятно не го бяха хранили. А откога беше тук? От четири дни?
О, богове, казах си, как би могъл някой да предположи, че Хелър ще забрави подобно отношение?
Естествено очаквах да го видя унижен и съкрушен. Но не беше така. Лежеше си кротко на каменния одър, съвсем спокоен, но и нащрек.
— Я виж ти — невъзмутимо отбеляза Джетеро Хелър, — къркачите дойдоха най-после.
Това е презрителният прякор, употребяван във флота спрямо апарата. Знаците ни трябваше да изобразяват палка — по-точно дебела бухалка с дръжката надолу. Но във флота твърдят, че това си е бутилка. Затова ни наричат „къркачи“ и този прякор просто вбесява целия апарат.
Ломбар веднага би отговорил с удар на обидата. И сега очите му блеснаха за неуловимо кратък миг. Но имаше да върши други неща. Застана до одъра и се наведе, като успя да изобрази приветлива усмивка.
— Дотук добре — каза той.
Хелър лежеше и го наблюдаваше студено.
— Това — продължи Ломбар — беше началото на тест.
Хелър нищо не казваше, само го гледаше. Такъв поглед смущава. Прекалено хладнокръвен беше.
— Наложително е да проверим дали ще покриете нашите стандарти — усмихна се пак Ломбар. — Сигурно ви се струва малко притеснително, но за нас е жизненоважно да подлагаме на изпитания кандидатите за отговорни задачи.
Ама че наглост, казах си. Но все пак хитър ход.
— А сега Солтан — и Ломбар ме посочи — ще довърши тестовете и ще научим дали имате необходимите качества.