Читать «Планът на нашествениците» онлайн - страница 33

— Дрън-дрън — прекъсна ме Ломбар. — Ендоу може да превърне субсидия от три милиона в стотици милиони. Някой малък преразход, някоя добра новина на ушенце, някоя и друга заплаха — и всяка субсидия се превръща в източник на зашеметяващо богатство. Не, с парите нямаш проблеми. Ама никакви. Я помисли, щеше да им струва трилиони, за да организират предварително нахлуване извън графика. И то щеше да се провали.

Пак тръгна към огледалото.

— Мисля си, че съм страшно умен. Наистина! Предвидих този отчет. Сега уредих да ползваме потенциално неограничени средства. Мога да увелича трафика между Волтар и Земята дори десет пъти и никой нищо няма да пита, вече няма да заобикаляме засичащите устройства тук. Великолепно! Само трябва да им повтарям, че така поддържаме връзка със специалния агент… и с тебе, разбира се.

— Значи и аз отивам на Земята? — попитах като идиот.

Беше очевадно. Не можех да ръководя агента от Волтар, я. Стреснах се. Дори бях пропуснал явния намек, че очаква хвалебствия.

— Страшно умно ни измъкнахте — казах заеквайки. — Не можех да повярвам, че ще имаме късмет да се отървем. И всичко стана благодарение на вас.

Това го накара да се усмихне отново. Точно беше започнал да се мръщи. Усетих достатъчно дързост, за да прибавя още нещо:

— Ние… ъъъ… нямаме агенти от такъв ранг.

— О, имаме неколцина на Земята. Нали знаеш? Мислех си да ти дам двама — Рат и Търб, да ти помагат. Най-изпечените убийци, които съм виждал! Е, как е? Сега по-добре ли си?

Виждах толкова ясно заповедта за екзекутирането ми поради провала на мисията, сякаш я държах в ръце. Нямах какво да губя.

— Господин директор, никой от двамата не отличава геофизиката от супена чиния. Ами и аз… и аз едва изкарах този предмет в академията.

Ломбар се засмя. Много приятно. Беше му забавно. Този Ломбар напълно се различаваше от онзи, който познавах дотогава.

— Но все пак си го изкарал. Знаеш всичките им надути думички. Солтан, само трябва да свикнеш с мисълта, че аз съм твоят най-добър приятел.

Сега вече нямаше отърване. Тук се криеше още нещо. Знаех си, че трябваше да има. Той пак протегна златната кутия към мен.

— Вземи си още едно спрейче.

С мъка махнах капачето. Но добре, че успях, иначе от следващите му думи щях да се просна в несвяст на пода.

— Не се притеснявай за специалния агент. Вече реших кой да бъде. — Погледна ме, за да се увери, че е приковал вниманието ми. — Името му е Джетеро Хелър!

В залата се възцари дълго, много дълго мълчание, докато се борех да не полудея. Струваше ми се, че имам видения и не чувам както трябва. Но Ломбар все така се усмихваше насреща ми.

— Той е идеалният човек за тази работа — каза накрая, след като аз не се обадих. — Великият съвет ще вярва на отчетите, подписани от него. Чувал съм, че е много компетентен, по негов си глупашки начин, и не е преминал никакво обучение за шпиони. Не знае нищо за организацията и работата на апарата. И двамата сте завършили академията и можете да станете приятели, нали говориш същия жаргон.

Главата ми заработи отново. Джетеро Хелър е блестящ инженер. Завършил е цяла купчина следдипломни курсове. Въобще не мога да му бъда равен. Съвсем се обърках. Щом не е обучаван за шпионин и нищичко не знае за апарата…