Читать «Планът на нашествениците» онлайн - страница 34

— Вземи си спрейче — подкани ме Ломбар.

Посегнах нервно и зачаках следващите новини.

— Готов ли си?

Загледах го втренчено.

— „Мисия Земя“ трябва да бъде замислена и проведена така, че да се провали.

Не схващах добре.

— Изобщо не ни е нужно сегашното правителство на Волтар да нахлуе на Земята и да я завладее. Имаме си свои планове за завоюването на тази планета. И ти знаеш това, и аз го знам. И нашето ще стане много преди официалната дата. На нас хич не ни пука щяла ли Земята да има чист въздух. Толкова много планети има! Блито-3 ще използваме за други неща и това ще приключи, преди някакви си океани да се надигнат. Тъй че по дяволите въздухът!

Започна да ми просветва. Пък и се сетих, че Ломбар е от Стапхотън, в чиято атмосфера кислородът е доста малко, и затова чистият въздух беше последната му грижа.

Той прочете по лицето ми какво мисля и се засмя. Сигурно не му е било много трудно да се ориентира в мислите ми.

— Виждаш ли, още не си оценил колко съм умен!

По-скоро бих използвал думата „лукав“, казах си наум. Но за свой срам се налага да призная, че на глас го уверих:

— О, напълно оценявам ума ви!

— Въобще не можеш да го оцениш — отвърна ми той. — Трябва да подложим на Джетеро Хелър такава динена кора, че да се издъни страхотно. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Щом Рат и Търб участват и ти ръководиш, съвсем лесно ще постигнете това.

Този комплимент не ми хареса кой знае колко. Ломбар го забеляза.

— Ще се наложи да проявиш цялата си хитрост — продължи той малко припряно. — Джетеро Хелър, да му се „бибип“ и на личицето, и на майсторлъка, не е от онези, дето лесно се лъжат. Но ти си длъжен да се постараеш — той трябва да се провали напълно, абсолютно и тихичко. Първите му отчети ще бъдат истински. После ще усвоим неговия стил. Само трябва да спъваш всякакъв напредък при него и да го наглеждаш да не върши щуротии. Ще продължим да пращаме „отчети“ от името на Джетеро Хелър, каквито ни душа поиска, фалшиви до последната буква.

Съзрях още един тъмен облак на хоризонта.

— Няма лесно да се помири, че го отвлякохме — казах. — Може да откаже сътрудничество с нас.

— Признавам, това отвличане намирисва на грешка, но чудесно се вписва в последните ни планове.

Ломбар потърси нещо в джобовете на туниката си, тръгна към вратата и ми кимна да го последвам.

— Ела да видиш как един майстор оправя нещата.

И аз тръгнах след него, за да започнем „Мисия Земя“, мисията, която трябваше да се провали внимателно и грижливо.

Чувствах се неописуемо зле.

Глава втора

За повечето хора спускането в утробата на Спитеос беше като слизане в кръговете на ада, които някои религии обещават на нечестивците.

Но аз винаги си представях, че влизам в чудовищно леговище на диви зверове. И поизостанах от Ломбар, за да си взема взривострел от оръжейната. Долу самите пазачи са криминални типове. Бях облечен в обичайната сива униформа на Общите служби, без каквито и да било рангови опознавателни отличия. Нямах никакво положение в това място — възможно бе да ме нападнат не само отчаяни затворници, но и самите стражи, за да ме ограбят.