Читать «Планът на нашествениците» онлайн - страница 32

Дотогава се чувствах доста добре. Внезапно ме обхвана ужас! Жилото се въргаляше забравено на пейка в ъгъла. Гласът на Ломбар звучеше любезно, дори весело.

Какви намерения имаше?

— Я си вземи едно спрейче — предложи той и ми протегна златна кутия.

Сърцето ми едва не спря да бие. Краката отказаха да ме държат прав и аз се стоварих на стола.

Той настойчиво пъхна кутията под носа ми, някак успях да се пресегна, да си взема едно спрейче и да махна капачето. Прекрасният аромат облъхна като с нежен взрив лицето ми, охлади го и ме освежи.

Ломбар се настани на широка тапицирана скамейка, още се усмихваше.

— Солтан… — започна той и ужасът ме загложди като челюсти на хищник.

Никога преди не ме бе наричал с малкото ми име и никога, никога не бих могъл да очаквам това от висшестоящ. Вече знаех, че нещо смразяващо кръвта ми предстои само след секунди!

— Солтан — дружелюбно повтори Ломбар, — имам добри новини за теб. Нещо като празничен подарък след нашата велика победа вчера.

Задушавах се. Страшното нещо наближаваше.

— От тази сутрин си освободен от поста началник на Отдел 451.

О, богове, знаех си! Със следващите си думи щеше да ме осъди на гниене в подземните килии — след изтезания!

Изглежда лицето ми пребледня видимо, защото той заговори още по-весело.

— Не, не и не! — разсмя се с глас. — Не се страхувай, Солтан. Имам за теб нещо много по-интересно. И ако се справиш добре, кой знае — може някой ден да оглавиш апарата. Или дори да станеш Лорд на Външното управление.

Ами да. Прав бях да се боя. Бях загазил! От отчаяние успях да се справя с гласа си.

— След… след като се провалих?

— Стига бе, Солтан — отвърна ми Ломбар, — нищо не можеше да направиш. Отчетът на Хелър е тръгнал по съвсем други канали, въобще не е минавал през твоите ръце и ти не би могъл да го докопаш, колкото и да се напъваш.

Така си беше. Щом нямаше копия, нямаше как да науча и да вдигна по тревога Отдела на сенките, за да ми помогнат в открадването на истинския отчет и подмяната му с моите измислици. Но това нямаше да ме спаси сега!

Ломбар се надигна от скамейката, очаквах да вземе жилото или още по-лошо — да повика със сигнала стражи, за да ме арестуват. Но той само застана пред огледалото, любувайки се на себе си.

— Това произшествие ни беше необходимо — обясни натъртено, — за да натъкмим нещата окончателно. Великият съвет ни заповяда определени действия и ние ще се подчиним на заповедта.

Ломбар се домъкна обратно и ме потупа по рамото. Неволно се сгърчих, нямаше как да устоя на навика.

— Солтан, назначавам те за ръководител на специалния агент, когото ще внедрим на Блито-3.

Вече разбирах. Ръководителят контролира агента по време на работата му, насочва го, нарежда му какво да прави. Ден по ден, дори час по час ръководителят отговаря за всичко, направено от агента. Ако нещо тръгне накриво, обикновено просто екзекутират ръководителя.

Ала всеки човек, особено осъденият на смърт, опитва да се пребори за живота си.

— Но… но те отпуснаха едва три милиона кредита за целия проект. Само един кораб да се разбие и край…