Читать «Пан Володиовски» онлайн - страница 354

В тая възобновена битка от някогашните хрептьовски рицари загинаха още двама освен пан Нововейски: пан Мотовидло и страшният лъконосец пан Мушалски. Пан Мотовидло беше пронизан в гърдите от няколко куршума едновременно и падна като дъб, който е стигнал своя край. Очевидци казваха, че бил убит от ръцете на ония братя казаци, които бяха останали докрай при Хюсеин под водачеството на Гогол и воюваха срещу родината и християнството. А пан Мушалски — странно нещо! — загина от стрела, пусната срещу него от някакъв турчин, който бягал. Тя прониза гърлото му точно в тоя момент, когато след пълния вече разгром на поганците той посегнал с ръка към колчана, за да изпрати още няколко сигурни куриери на смъртта подир бегълците. Неговата душа трябва да се е съединила с душата на Дидюк, за да укрепи с възлите на вечността дружбата им, сключена на турската галера. Някогашните хрептьовски другари намериха след боя трите тела и се сбогуваха с тях с много сълзи, при все че им завиждаха за толкова славната смърт. На устата на пан Нововейски личеше усмивка, а по лицето му бе изписано тихо примирение; пан Мотовидло сякаш спеше спокойно, а пан Мушалски беше с обърнати нагоре очи, като че ли се молеше. Погребаха ги заедно на това славно хотимско поле, под една скала, на която под кръст бяха издълбани трите им имена за вечен спомен.

Вождът на цялата турска армия, Хюсеин паша, се спаси с бягство на бърз анадолски кон, но само за да получи в Стамбул копринено въже от ръцете на султана. От блестящата турска армия само малки групи успяха да отърват главите си здрави и читави от погрома. Войската на Жечпосполита си подаваше взаимно последните части от Хюсеиновата конница, като полевият хетман ги подгонваше към великия, той пък към литовските хетмани, те отново към полевия и така вървеше, докато не загинаха почти всички. От еничарите едва ли се спаси някой. Целият грамаден стан се обля в кръв, смесена с дъжд и сняг, а толкова много трупове лежаха, че само студовете, гарваните и вълците предотвратиха епидемията, която обикновено се явява от гниещите тела. Полските войски бяха обхванати от такъв голям боен ентусиазъм, че още неотдъхнали добре след боя, превзеха Хотим. От самия стан беше взета огромна плячка. Сто и двайсет оръдия, а заедно с тях триста знамена и други символи изпрати великият хетман от онова поле, на което вече за втори път през тоя век полската сабя се радваше на бележит триумф.

Самият пан Собески влезе в натегналия от злато и скъпоценности шатър на Хюсеин паша и от него разпрати по бързи куриери на всички страни вест за щастливата победа. След това конницата и пехотата, всичките полски, литовски и казашки хоронгви, цялата войска се събра и застана в боен ред. Отслужен бе благодарствен молебен и на същия този плац, на който само до вчера муезините викаха: „Ляха ил Аллах“! — звучеше песента: „Те Deum laudamus“.