Читать «Пан Володиовски» онлайн - страница 353

След поражението на еничарите великият турски хетман Хюсеин паша беше побягнал с конната си гвардия и остатъците от конницата през портата, която водеше за Яш, но когато там го пресрещнаха хоронгвите на полевия хетман Димитър Вишньовецки и започнаха да секат безмилостно, той се върна назад в стана, за да търси друг изход, също както обграденият в дебрите дивеч търси през коя пролука би могъл да се измъкне. А се върна с такъв устрем, че мигновено разби леката сейменска хоронгва, обърка пехотата, заета отчасти с грабеж на стана, и достигна „на половин изстрел с пистолет“ от самия пан хетман.

„Вече в самия стан ние бяхме близо до поражение — писа по-късно пан Собески, — което, ако не стана, се дължи на извънредната решителност на хусарите.“ Наистина нападението на турците беше страшно, защото се извършваше под влияние на крайно отчаяние — и още по-страшно, че беше напълно неочаквано. Но хусарите, още неизстинали от бойния жар, веднага се насочиха към тях с най-голяма скорост. Първа удари хоронгвата на Прушиновски и тя спря нападателите; след нея връхлетя Скшетуски със своите, после конницата, пехотата, слугите в стана — цялата войска, кой както стоеше, където беше, всички се хвърлиха с най-голяма ожесточеност срещу неприятеля и се завърза сражение, което беше малко безредно, но по яростта си не отстъпваше на атаката на хусарите срещу еничарите.

След свършването на боя рицарите с удивление говореха за храбростта на турците, които, обкръжени от всички страни, когато пристигнаха Вишньовецки и литовските хетмани, се бяха бранили толкова самозабравено, че макар хетманът да разреши да ги ловят живи в плен, успяха да хванат само шепа пленници. Когато най-сетне след половинчасова борба тежките хоронгви ги разбиха, отделни групи, а след това отделни конници воюваха още до последния си дъх, като призоваваха аллаха. В този бой бяха извършени много блестящи подвизи, за които споменът между хората не е заглъхнал. Там литовският полеви хетман със собствената си ръка съсече един грамаден паша; а той преди това бе нападнал пан Рудомина, пан Кимбар и пан Рдултовски, но хетманът се изпречи пред него и с един замах му отсече главата. Пак там пан Собески благоволи да съсече пред очите на цялата войска един спахия, който стреля срещу него с пистолет; там пан Биджински, коронен стражник, след като се измъкна по чудо от пропастта, макар и пребит, и ранен, веднага се хвърли във вихъра на боя и се би, докато не припадна от изтощение. После той боледува дълго, но след няколко месеца, възстановил здравето си, продължи да участва във войната, която му донесе голяма слава.

А от по-малките най-много беснееше пан Рушчиц, който така грабеше конниците, както вълкът граби дългорунни овни, които се движат на стада. Много се прояви и пан Скшетуски, около когото синовете му воюваха като разярени лъвове. С тъга и скръб мислеха после тия рицари как ли би се проявил в такъв ден фехтовчикът над фехтовчиците пан Володиовски, ако от една година вече не почиваше при Бога всред слава и в земята. Други обаче, които се бяха учили да воюват в неговата школа, пожънаха доста възхвали за него и за себе си на това кърваво поле.