Читать «Ченгета» онлайн - страница 198

Едгар надзърна през отворената врата.

— Пауърс казва, че трябвало да иде до тоалетната и че повече не можел да издържа.

Младият детектив гледаше към Билетс.

— Ами заведи го — отвърна тя.

— Не му сваляй белезниците — прибави Бош.

— И как ще се изпикае с ръце на гърба? Да не очакваш аз да му го извадя вместо него? Няма начин.

Билетс се засмя.

— Просто му премести белезниците отпред — каза Бош. — Дай ми една секунда да свърша тук и ще дойда.

— Добре, ще те чакам в трета.

Едгар излезе и Бош проследи с поглед през прозореца как се отдалечава по коридора към стаите за разпит. После се обърна към Билетс, която все още се усмихваше на ироничното възражение на Едгар. Хари я погледна сериозно.

— Нали знаеш, можеш да ме използваш, когато разговаряш със заместник-началника.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако искаш, кажи, че не си знаела нищо, докато не съм ти се обадил тази сутрин с лошата новина. Нямам нищо против.

— Не бъди смешен. Ние разкрихме убийство и спасихме света от едно ченге убиец. Ако не проумеят, че доброто тук е повече от лошото… е, майната им, щом не разбират от майтап.

Бош се усмихна и кимна.

— Готина си, лейтенант.

— Благодаря.

— Пак заповядай.

— И се казвам Грейс.

— Добре. Грейс.

Докато вървеше по късия коридор към стаите за разпит и влизаше в стая номер три, Бош си мислеше колко много му харесва Билетс. Едгар тъкмо закопчаваше белезниците на китките на Пауърс. Сега ръцете му бяха отпред.

— Направи ми една услуга, Бош — каза Пауърс. — Позволи ми да използвам тоалетната в предния коридор.

— Защо?

— За да не ме видят отзад. Не искам никой да ме вижда в това състояние. Пък и можеш да имаш проблем, ако на хората не им хареса тази гледка.

Бош кимна. Пауърс имаше право. Ако го отведяха в съблекалнята, всички ченгета в дежурната стая щяха да го видят и да започнат да задават въпроси. Някои от полицаите, които не знаеха какво става, дори можеха да се разбеснеят. Тоалетната в предния коридор беше за обществено ползване, но толкова рано в събота сутрин най-вероятно щеше да е празна и можеха да го заведат и да го върнат обратно, без да ги видят.

— Добре, да вървим — каза Бош. — Към предния коридор.

Минаха покрай регистратурата и тръгнаха по коридора с административните офиси, които бяха празни и заключени за уикенда. Докато Бош остана с Пауърс в коридора, Едгар провери тоалетната.

— Няма никой — съобщи той, като държеше вратата отворена отвътре.

Хари последва Пауърс и едрото ченге отиде до най-близкия от трите писоара. Бош остана до вратата и Едгар зае позиция от другата страна на Пауърс до умивалниците. Когато свърши, арестантът се приближи до един от тях. В този момент Бош и Едгар забелязаха, че връзката на дясната му обувка се е развързала.

— Завържи си обувката, Пауърс — рече младият детектив. — Ще вземеш да паднеш и да си смачкаш красивото лице, пък не искам после да ми ревеш за „полицейската бруталност“.

Пауърс спря и погледна надолу към обувката си, после вдигна очи към Едгар.

— Естествено.

Той си изми ръцете, избърса се със салфетка и после стъпи с десния си крак върху ръба на умивалника, за да се завърже.