Читать «Ченгета» онлайн - страница 199

— Нови обувки — отбеляза Едгар. — Връзките им винаги се развързват, нали?

Бош не можеше да види лицето на Пауърс, защото се бе обърнал с гръб към вратата. Но Пауърс гледаше към Едгар.

— Майната ти, негро.

Все едно, че му беше зашлевил шамар. На лицето на Джери незабавно се изписа отвращение и гняв. Той хвърли поглед към Бош, просто за да прецени дали Хари ще се опита да му попречи да удари Пауърс. Но едрият мъж само това чакаше. Той отскочи от мивката, хвърли се към Едгар и го блъсна в облицованата с бели плочки стена. После вдигна закопчаните си в белезници ръце и с лявата го сграбчи за предницата на ризата, докато с дясната притисна в гърлото на зашеметения детектив цевта на малък пистолет.

Бош бе изминал половината от разстоянието до тях, когато видя оръжието.

— Назад, Бош — извика Пауърс. — Назад или партньорът ти е мъртъв. Това ли искаш?

Той обърна глава и погледна назад към Хари. Бош отстъпи назад и вдигна ръце.

— Това е — каза Пауърс. — Слушай сега какво ще направиш. Съвсем бавно си извади пистолета и го пусни в първата мивка ей там.

Бош не помръдна.

— Действай. Веднага.

Пауърс очевидно се опитваше да говори тихо.

Бош погледна към малкия пистолет в ръката му. „Рей-вън“ двайсет и пети калибър, любимо оръжие на патрулните ченгета поне от времето, когато самият той носеше униформа. Беше малък — в дланта на Пауърс приличаше на играчка — но смъртоносен и удобен за носене в чорап или обувка, на практика невидим под крачола на панталона. В този момент му дойде наум, че Едгар и Райдър не бяха претърсили изцяло Пауърс. Знаеше, че изстрелът от упор със сигурност ще убие Едгар. Не искаше да дава оръжието си, но не виждаше друга алтернатива. Пауърс бе отчаян, а Бош съзнаваше, че отчаяните хора не обмислят нещата. Те действаха противно на всякаква логика. Бяха убийци. С два пръста той бавно извади пистолета си и го пусна в мивката.

— Много добре, Бош. А сега искам да легнеш на пода под мивките.

Бош се подчини, без да откъсва очи от Пауърс.

— Едгар — продължи ченгето. — Сега е твой ред. Просто пусни твоя на пода.

Пистолетът на Джери издрънча в плочките.

— Сега и ти легни до партньора си. Точно така.

— Това е лудост, Пауърс — каза Бош. — Къде ще идеш? Не можеш да избягаш.

— Кой приказва за бягство, Бош? Извади си белезниците и закопчай едната гривна на лявата си китка.

След като детективът го направи, Пауърс му каза да прекара веригата през една от тръбите, после нареди на Едгар да закопчае свободната гривна на дясната си китка. Когато той се подчини, Пауърс се усмихна.

— Ето, така е добре. Това би трябвало да ви задържи за няколко минути. А сега ми дайте ключовете си. И двамата, хвърлете ги насам.

Пауърс взе връзката на Едгар от пода и отключи белезниците си. Той бързо разтри китките си, за да възстанови кръвообращението си. Продължаваше да се усмихва, но Бош се чудеше дали изобщо го съзнава.

— Да видим сега.

Патрулният полицай бръкна в умивалника и взе пистолета на Хари.