Читать «Ченгета» онлайн - страница 196

Майкъл Конъли

— Добър сценарий. Всъщност той и сега може да подейства пред съдебните заседатели.

— Може. Все още имаме да вършим работа.

— Ами скритите пари на Тони?

— Добър въпрос. В банковите му сметки не открихме парите, за които говореше Пауърс. Била му обяснила, че са в депозитен сейф, но не му казала къде. Ще ги открием.

— Ако съществуват.

— Мисля, че съществуват. Тя е подхвърлила половин милион в дома на Пауърс, за да му прехвърли вината. Това са много пари за такова нещо, освен ако случайно нямаш някъде другаде още два милиона. Точно това трябва да…

Бош погледна през прозореца към детективското бюро. Към кабинета на лейтенанта се приближаваха Едгар и Райдър. Вероника Алайзо не беше с тях. Двамата влязоха с напрегнато изражение на лице и детективът разбра какво ще кажат.

— Няма я — съобщи Едгар.

Бош и Билетс просто ги гледаха.

— Като че ли се е чупила още снощи — продължи Едгар. — Колите й са там, но в къщата няма никой. Влязохме през задната врата и не открихме никого, човече.

— Взела ли е дрехите и бижутата си? — попита Хари.

— Очевидно не. Просто я няма.

— Проверихте ли на портала?

— Да, проверихме. Вчера е имала две посещения. Първо в четири и петнайсет дошъл куриер. От „Лигъл ийгъл месънджър сървис“. Останал вътре около пет минути и си тръгнал. Второто посещение е било вечерта. Късно. Някакъв мъж на име Джон Галвин. Тя вече била оставила името му на портала и казала да го пуснат, когато пристигне. Дежурният записал регистрационния номер на колата му и ние го проверихме. Взета е под наем от „Херц“ във Вегас. Ще я обявим за издирване. Така или иначе, Галвин останал докъм един през нощта. Тръгнал си е точно когато сгащихме Пауърс в гората. Тя сигурно е излязла с него.

— Свързахме се с пазача, който е бил дежурен по това време — прибави Райдър. — Не успя да си спомни дали Галвин си е тръгнал сам. Не помнеше конкретно да е виждал г-жа Алайзо снощи, но тя може да се е крила на задната седалка.

— Знаем ли кой е адвокатът й? — попита Билетс.

— Да — отвърна Райдър. — Нийл Дентън от Сенчъри сити.

— Добре, Джери, ти се заеми с колата от „Херц“. Киз, ти се опитай да се свържеш с Дентън и виж дали ще успееш да разбереш какво толкова важно е имало, че дай праща куриер в събота.

— Добре — каза Едгар. — Но имам лошо предчувствие. Според мен тя е духнала.

— Е, тогава ще се наложи да духнем след нея и да я открием — отвърна Билетс. — Действайте.

Едгар и Райдър се върнаха на масата си в бюрото. Бош мълчаливо постоя известно време, замислен за последните събития.

— Смяташ ли, че трябва да пратим хора да я търсят? — попита лейтенантът.

— Ами, като се замисля, струва ми се, че така ще е най-правилно. Но разследването ни не е законно. Не разполагаме с необходимите хора. Освен това допреди два часа не разполагахме с доказателства срещу нея.