Читать «Ченгета» онлайн - страница 200

— Хубаво оръжие, Бош. — Добре балансирано. По-добро е от моето. Нещо против да го взема назаем за няколко минути?

В този момент детективът разбра какво има намерение да направи. Щеше да потърси Вероника. Бош си помисли за Киз, седнала в детективското бюро с гръб към регистратурата. Билетс беше в кабинета си. Щяха да го видят прекалено късно.

— Тя не е там, Пауърс — каза той.

— Какво? Кой?

— Вероника. Излъгах те. Изобщо не сме я арестували.

Пауърс мълчеше. Усмивката бе изчезнала от лицето му и на нейно място се беше изписало сериозно, съсредоточено изражение. Обмисляше.

— Взехме гласа й от един от нейните филми. Презаписах го от видеокасетата. Ако идеш в онези стаи за разпит, ще попаднеш в задънена улица. Те са празни и няма да можеш да се измъкнеш.

Бош видя, че кожата на лицето на Пауърс се изпъва по същия начин като преди. Той почервеня от гняв и после внезапно необяснимо защо се усмихна.

— Хитър скапаняк си, Бош. Нали така? И очакваш да ти повярвам, че не е там? Може би сега се опитваш да ме излъжеш, а не преди. Нали ме разбираш?

— Не те лъжа. Няма я. След онова, което ми каза, искахме да я арестуваме. Преди час отидохме в къщата й, но и там я нямаше. Излязла е снощи.

— Щом не е тук как…

— Това не беше лъжа. Парите и снимките бяха в жилището ти. Щом ти не си ги оставил там, значи е била тя. Опитала се е да прехвърли вината върху теб. Просто свали пистолета и ще започнем всичко отново. Само се извини на Едгар и ще забравим за този малък инцидент.

— А, разбирам. Пускате я да избяга и аз поемам цялата вина за убийството.

— Казах ти, ще поговорим с прокурора. В момента идва насам. Той е приятел. Ще направи каквото трябва. Всъщност искаме да хванем нея.

— Шибан задник такъв! — високо каза Пауърс. После отново снижи глас. — Не разбираш ли, че я искам? Мислиш си, че си ме победил, нали? Мислиш си, че си ме пречупил? Не си познал, Бош. Говорих, защото исках да говоря. Аз те победих, човече, но ти нищо не разбра. Повярва ми, защото така ти отърваше. Изобщо не трябваше да ми сваляш белезниците, братче.

Той помълча малко, за да ги остави да смелят думите му.

— А сега имам среща с онази кучка и ще ида на нея независимо от всичко. Ще я открия, даже да я няма там.

— Може да е навсякъде.

— Аз също, Бош, и тя няма да знае, че идвам. Трябва да вървя.

Пауърс извади найлоновия чувал от кошчето за боклук и го изпразни на пода. Пъхна пистолета на Бош в чувала, после пусна крановете на трите умивалника докрай. Водата силно заклокочи и шумът отекваше от плочките по стените. Той взе оръжието на Едгар, пусна го в чувала и няколко пъти уви найлона, за да не се вижда какво има вътре. След това сложи собствения си „Рейвън“ в предния си джоб така, че да му е подръка, хвърли ключовете за белезниците в един от писоарите и пусна водата в трите. Без дори да погледне към двамата мъже под умивалниците, Пауърс се запъти към вратата.

— Адиос, боклуци — подметка през рамо той и излезе.

Бош погледна към Едгар. Знаеше, че дори да викат, няма голяма вероятност да ги чуят. В неделя в административното крило нямаше никой. А в бюрото бяха само Билетс и Рай-дър. При шума от течащата вода никой нямаше да чуе виковете им.